ДОН БАЗИЛИО

Няма да го видите да слиза величествено от велосипеда си "Пежо" пред комбината. Целият в бяло. Няма да го видите в "Червената бабичка" да танцува цяла вечер с изящна дама. И двамата целите в бяло. Няма да го зърнете на плажа на "Журналист" да излиза от морето с пълна мрежа с миди. После да се облече целия в бяло и да гощава тайфата с улова си и с бяло вино. Забравихме Дон Базилио. Ще забравим ли и написаното от него? Утре се навършват десет години, откакто архангел Михаил прибра Васил Цонев.
Мъчително дълго се "сбираха дните му" - четири години писателят бонвиван изкара почти на легло. Оттогава са ми останали и десетина писъмца от Доната. Отварям едно: "Очакващите да мрат ви поздравяват! За кво стаа въпрос? Ако до десет дни не бъдат наторени петнадесетте милиона есенници, есента грънци ще ядем. Затова - моля те - пуснете тази телеграма. "Еклесиаст" и "Религии" са неща, под които би се подписал Маркс. Ти навярно ще кажеш, че много пиша - колегата Арт Бъкуалд пише всеки ден по един фейлетон, който излиза в 1700 вестника на другия ден. И никой не му вдига скандал. Сега в България реват - тоя много пише! Явно за пари! Кажи ми - къде в света дават по десет цента за разказ или фейлетон? Значи не пиша за пари, а защото това е животът ми. Твой приятел: Васил Цонев." В друго писмо пише: "Станах член на партията на 23 октомври 1990 г. Приеха ме чак тогава, защото 30 години Георги Караславов размахваше някакъв лист, в който пишело, че съм агент на ЦРУ. И като враг ми дадоха 120 лева пенсия (после му я осъвремениха на 45 лева- б.а.), тъй като веднъж бях под следствие, веднъж в затвора и пет пъти уволняван. Сега пък ми върнаха осем книги от издателствата, защото съм бил мръсен комунист. Твой приятел Васил Цонев - инвалид I степен." С бележчица е съпроводил последната си книга, в която пише: "Книгата и авторът заслужават хвалби. Пука му на покойника какво му е погребението. Сега приживе кажете нещо топло. Заслужавам го." Не помня погребението му и не знам някой да е бил на публично изпращане, но че заслужаваше и приживе "нещо топло" е от бял ден по-ясно. Заслужава го и днес. Нещо в нас се обърна - не жалим живите, не тачим мъртвите. Помня, че добри думи думахме за Доната на "тайна вечеря" дванайсет души - неговите приятели Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Христо Ганев, Павел Писарев, Чавдар Шинов, Панчо Панчев и ние, няколко думаджии. Това бе в деня, в който незабелязано от обществото, писателския съюз и телевизията се навършиха 80 години от рождението му. Живеем в жестоко време на забравата. Като противоотрова срещу нея пазя на видно място книгите му с автографи: "Тошо, това е страшна книга!", "На др. Коруев от др. Цонев", "Тошо, чети, смей се и хвали!"... 
Не е тропал по вратата на литературата, влиза с ритник - с псевдонима Дон Базилио, прякор, тръгнал от детството му в Овча купел. С него още в първите броеве на "Стършел" печата шантави фейлетони, които определя като "японски хумор". Сетне минава през строящия се Димитровград, през "Отечествен фронт", където е редактор на фейлетоните, през театъра, киното, телевизията, пише сценарии за радиопиеси, анимационни и игрални филми. В четири игрални филма се опитва да вземе хляба на брат си Коста като актьор. Прави и халтура - пее като Луис Армстронг по балове и сватби. Докато един ден Валери Петров, убеден, че забавният хуморист и сериозният писател могат да съжителстват у Дон Базилио, го скастря остро да спре "да пилее времето си с глупости и циркаджийщини" и... се ражда сборникът "Едно време в Овча купел", за да го последва мюзикълът "Баща ми бояджията". Доната бе човек, който не можеше да бъде две неща - началник и подчинен. Пред Кеворк се изповядва, че още от малък си слага одеждите на шут, за да се предпази от глупаците. И става нормален само когато види честни и добри хора, такива като Валери Петров и Христо Ганев.
  Иван Славков разказва как пристигнал заедно с Васил Цонев в Москва и го представя пред някаква тамошна шефка, дошла да посреща Батето - това е наш писател, хуморист, книгите му са превеждани на руски, на немски и на английски език. Васил Цонев това и чака: "Даа, много съм известен. Имам колеги и тука. Има тука един, не знам дали сте го чели - Александър Сергеевич." Тя така го гледа! "Пушкин, что ли?" "Даа! У него стихи: "Я памятник себе воздвиг нерукотворний... "Вот этот памятник являюсь я!" Със своя неповторим, щур и необуздан талант той си издигна паметник - това са неговите разкази и фейлетони, новели, комедии и сценарии, с които "се надбягваше да изпреварва Глупостта, преди да се е превърнала в Простащина". "Усмихни се, усмихни се! - ни казва и сега Дон Базилио. Дано го чуем!