Домашни любимци

Вече трета седмица разлайвам кучетата. Най-напред се върнах към съдбовната връзка на човека с четириногото в по-прежни времена, когато и човекът, и кучето са били на мястото си и отношенията им били от ясни по-ясни. Миналата сряда "под прикритието на тъмнината" подслушах разговори между помияри, за да разбера от тях, че не им пука за бъдещето. Вече десетилетия от тая напаст ни отървават само на думи, май някой има интерес това никога да не се случи. Е, знае се, че има кучета, които са общественополезни като пазачи, стражи, спасители, ловджии, полицейски следотърсачи, придружители на хора с бели бастуни и още, и още. Сиреч вършат дейности, за които имат способности, и човекът, като е видял това, ги е отърсил от дивото, опитомил ги е и използва качествата им рационално. А сега странно същият този човек непрекъснато, и то безотговорно  възпроизвежда безпризорни песове, натъпква с тях улиците и градинките. Безпризорността не е нищо друго, освен връщане към дивото, към глутницата, към вълчите нрави. И вече стана трудно да различаваме питомното от дивото. Помиярите се умножават най-вече благодарение на непрекъснатото донорство от третата, най-голяма група - аристократите в кучешкия народ - домашните любимци. Повечето от тях, макар и аристократично да лаят, ръмжат, акат и хапят (като са домашни, да не би да са без зъби, я!), са с декоративни функции. Дори когато достигат магарешки бой, или пък ръстът им не надвишава плъх, те са ако не бижуто на дома, то поне основателен повод за удивлението на гостите: "Ах, какъв красавец, изумително същество, страхотен екземпляр!" И се подхваща разговор за породата на красавеца, за нравите на съществото, за благотворната роля на екземпляра върху възпитанието на децата и за сплотяване на семейството.
Разни хора, разни домашни любимци. Едни чрез питомеца си показват мускули, други - благосъстояние, трети - суета, четвърти - задоволяват детска прищявка "Искам кучеее!", пети - най-достойните, просто се грижат за четирикрака живинка за дружинка или приятел. И те са взаимно щастливи.
Преди да търсим къде е заровено кучето, по-добре ще да е да огледаме нашите човешки направи. Може да ни помогне Атанас Наковски, който има книга, онасловена "Аз Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон", сам писателят е отгледал тия кучетата от заглавието. И това му е помогнало от страниците да говори с гласа на куче, което се превръща в морален барометър в света на човеците и кучешкият му нюх реагира на всяка подлост и мерзост. Но все пак Гъдьо има кучешкото щастие да срещне и добри хора, което в наше време е рядкост.
Наката ми е разказвал и за своя Мечо. Черно-бял кокер шпаньол - красив умник, доживял осемнайсет години и три месеца - почти столетник по кучешкия аршин. Отвори ми очите и за още нещо - имало хора, които избиват кучетата, които им паднат под ръка заради кожата. Кучешката кожа е без пори и е водонепроницаема. Морските пирати си правили навремето ботушите и връхните дрехи от нея.
Но сега думата ми е за това, което Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон е видял у хората, наред с всичко друго - незачитането и неуважението към закона и правовия ред, усетил е шопския подход - законът е врата в полето. Има наредба, която задължава собствениците на кучета да плащат такса. Когато прочетох, че в столицата има платени само 2000 такси (по 24 лева), а домашните любимци са 200-250 000, процесорът ми прегря. Кратка справка-сметка и се оказва, че общината така може да изпусне цели шест милиона лева от такса куче. Наредбата изисква още собственикът да разхожда опашатковеца си на каишка с повод не по-дълъг от 80 см, да има намордник и да почиства изпражненията му. Не съм бил в Ню Йорк, но казват, че там, а-а ти се е издрискало кучето на тротоара и не си извадил пликче, за да прибереш и изхвърлиш екскрементите, джобът ти ще олекне с 250 долара. Колкото една наша пенсия. И в нашите общински наредби има глоба за непочистено кучешко ако. И за липса на регистрация и неплатена такса, за водене без каишка и без намордник, сериозни са паричните наказания за ухапване, за изхвърляне на домашен любимец или новородени кученца на улицата. Не бива да остане ненаказан този, който егоистично освобождава себе си от грижа, с която безотговорно натоварва улицата. На всяко животинче над 4 месеца задължително се поставя чип от ветеринарен лекар. И какво от това. Докато не проумеем, че отглеждането на домашен любимец е предимно задължение и отговорност, ще си я караме все така... Дори да напълним улиците със зоополиция. Защото българският принцип за индивидуално поведение "Това (закон ли, наредба ли) за мен не се отнася", е все така непоклатим.