Защо плаче Мая?

"Не съм оптимист. Аз съм съсипана", заяви Мая Манолова вчера и се разплака на брифинг. Заради бездушието на властта за съдбата на няколко хиляди работници и служители, които патят от некоректни работодатели и живеят в оскъдица. Манолова влезе в битка за тях срещу съвременното робство в България. Явно битката се оказа тежка за нейните крехки рамене, след като в парламента не срещна подкрепа за текстове в защита на работещите, които не получават заплати и осигуровки. Още преди време тя поиска промени в няколко закона за да спре това нагло ограбване на наетите чрез хиляди врътки от административно и криминално хитруване на нашенските феодали, които куршум не ги лови. За тях законът е врата в полето, а контролът е за сплашване на гаргите.
Манолова е изумена, че за депутатите има неща, по-важни от техните избиратели. Едно от предложенията на обществения защитник беше в Търговския закон да има забрана за прехвърляне на търговски предприятия и фирмени дялове при неизплатени заплати и осигуровки, възможност работниците сами да поискат откриване на производство по несъстоятелност, както и преместване на вземанията им от четвърти на първи ред. Предлагаше се още некоректните платци да не могат да участват в обществени поръчки, а при фалит на работодателя да се задейства и фондът за гарантиране на вземанията. Не би! Затова сега ще продължи практиката бай Манго или някой клошар да осъмнат с фирми и дружества, които не са и сънували, а хората да гонят истинските собственици и да не ги откриват никъде... Да се разтакават из съдилища в гонене на Михаля, да късат нерви и да очакват напразно вече изработените си пари. Ей затова плаче Мая Манолова! Защото в този болезнен адски обръч, в който се въртят хиляди българи, държавата нехае. Вместо да защити останалите още работещи тук хора, тя търси лесно внасяне на "жива тяга" отнякъде, за да работи локомотивът, който пълни главно нечии джобове.