За вноса на магданоса...

Краят на миналата година премина като начало на сегашната - спорът между синдикати и работодатели за това има ли глад за кадри у нас. Гоним нашите работници в чужбина и внасяме такива от трети държави. За да поддържаме ниски заплатите в България! Смятаме, че е крайно време да бъде проведен открит разговор, без мишкуване и с ясни аргументи и доказателства за фактите, базирани на официални данни, не с внушения и неистини - колко и какви са свободните работни места и защо работодателите осъществяват дългогодишен натиск върху управляващите за улесняване на вноса на работници от трети държави в ущърб на българския работник. Това е позицията на един от големите синдикати. Данни на  Агенцията по заетостта към 16 януари 2018 г. показват, че са обявени едва 9511 свободни работни места. Регистрираните безработни към края на декември са над 232 хил. души.
Пита се в задачата, кои тук са търтеите? Бизнесът обаче продължава да иска облекчения за внос на работници от други страни, докато синдикатите са категорични, че у нас има достатъчно специалисти. И привеждат неоспорими аргументи за това. Изтъкват заплахата, че по-широко отваряне на пазара на труда в ущърб на българските работници ще задържи пак заплатите, които в момента имат шанс за увеличение.
Сътресенията на пазара на труда стават бързо, но се възстановяват бавно, показва практиката. А България в това отношение е твърде сеизмична зона и не само по скалата на Рихтер тук може да удари здраво. С непредвидими вторични трусове по веригата. Да се чуди човек откъде у бизнеса такова неистово желание за интернационално сближаване в сферата на труда! Гаче ли ще внасят магданоз...
Както беше казал някой, колкото повече ни пази държавата, толкова по-беззащитни ставаме. Помощ, пазят ни от безработица!