Укрий осигуровките и бягай

Властта отчете нула случая на укрити осигуровки през 2017 г. Някой ще си помисли, че тази констатация заслужава адмирации при първи прочит. При втори обаче ще разбере, че всъщност властта е напълно безсилна да се бори с укриването на осигуровки. Това става ясно от третия годишен доклад за прилагането на Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, приет от правителството в сряда. Той е за 2017 г. и отчита усилията на всички институции, ангажирани със събираемостта - от Националната агенция за приходите и митниците до МВР, ДАНС и прокуратурата. Все отбор юнаци, който иначе са свършили чудеса от храброст при ръста на приходите и увеличаването на събираемостта на просрочените задължения, на доброволното плащане, положителен ефект от фискалния контрол върху рискови стоки, покачване на плащанията след обаждания по телефона и съобщения от НАП и др.
Виж при вноските нещата опират не до нещо друго, а до най-обикновена кражба. От хляба на работещите и бъркането в осигурителните фондове. Въпрос, по който дълго умуваха и явно ще продължат да умуват незнайно докога социалните партньори. Макар, че още през 2015 г. укриването на осигурителни вноски бе криминализирано. Тогава влезе в сила чл. 255б от НК, който предвижда затвор до 5 г. при укриване на осигуровки между 3000 и 12 000 лв. и лишаване от свобода от 2 до 8  г. и конфискация на имущество - при по-високи суми. Според синдикатите това щеше да донесе между 150 и 200 млн. лв. допълнителни приходи в касите на здравното и общественото осигуряване. Но на фона на международното положение и ангажиментите на България, в лицето на премиера ни Борисов, това са подробности от пейзажа. Сигурно затова запознати припомнят, че от кумова срама в началото на промените властта отчиташе поне по няколко случая на засечено укриване на вноски. Например в доклада за 2015 г. е посочено, че констатираните случаи на укриване на осигуровки са 7, като всички те са пратени на прокуратурата. През 2016 г. случаите са били 3, докато през 2017 г. за "брой констатирани случаи на укриване на осигуровки, брой предадени случаи на прокуратурата и брой на осъдените" никой гък не казва.
В споменатия доклад и сега няма анализ на причините или трудностите при разследването на укрити осигуровки, а текстът в Наказателния кодекс се оказва напълно неприложим. Но и с просто око могат да се забележат проблеми, зад които прозира многото несвършена работа в тази насока. Която се подценява от управляващите, без те да си дават сметка какво влече зад себе си несъбираемостта на осигуровките и неизплащането на изработени вече пари от наетите. Защото укриването на осигурителни вноски руши и без туй крехките основи на осигурителната система, бави нарастването на пенсиите и на сегашни и на бъдещи пенсионери. Да не говорим, че неосигурен работник не може даже да си позволи лукса да боледува. Но това явно не е разтревожило никого след като още през миналата година, въпреки решение, не е създадена т. нар. междуведомствена работна група с участието на експерти от прокуратурата, МВР, ДАНС, НАП и Агенция "Митници", която "да анализира действащите към момента състави на данъчни престъпления, ефективността на наказанията и трудностите при разследването". Групата няма да се събере явно и до края на тази година. А някой сигурно трябва да си направи труда да запознае НАП и прокуратурата, за да се разбере съдбата на изпратените през 2017 година до държавното обвинение 1077 уведомления за "констатирани случаи на престъпления против данъчната и осигурителната система на страната". Образуваните досъдебни производства за този вид престъпления обаче са само 87.
По думите на омбудсмана Мая Манолова, при всички случаи с неплатени заплати, осигуровки, обезщетения, извънреден труд и неизпълнени социални ангажименти, става дума за съвременна експлоатация на труд, за съвременно робство, при което работникът работи безплатно, докато семейството и децата му мизерстват. Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами, защото държавата и институциите са безсилни да се справят.