Пенкилер

Какво ви говори човек, който тържествено обявява, че симпатизира на една точно определена партия, но еднакво му харесва тя да участва и в дясно, и в ляво управление? Може и с ГЕРБ, може и с БСП, защо пък не и с ДПС...
Може просто да махнете с ръка с тихо отвращение и да отминете. А може и да се замислите. И да продължите с въпросите. И да налучквате възможните отговори. Ако ви пука, разбира се.
Какво значи да събираш под знамена и леви, и десни, и центристи, и аполитични, и популисти, и наивници, и разочаровани, и замаяни от лакомия, и жадни за власт, и жадни за реванш? Ами нищо не значи. Или по-скоро - обикновено лицемерие.
Какво им обещаваш? Всичко. Или по-точно - кой каквото иска да чуе. Говориш за Европа, за правила, за принципи (!!?!), за морал, за справедливост, за бедност, върховенство на закона... Според слушателя.
Някои му викат "политическа реалност". То си е просто обикновено лицемерие. Вярно, полирано, шлифовано, гарнирано с професионална логорея, но лустрото няма как да скрие същността. Или липсата й. Стига, разбира се, да има кой да човърка по-дълбоко. Ако му пука, разбира се.
И може би тук някъде е отговорът на въпроса от началото на тия редове. Хора, дето им е все едно дали са с десните, дали са с левите, дали са с мутрите на власт или с който и да е на власт, трябва да ни проговарят едно-единствено нещо. Че не им пука от нищо друго на този свят, освен от властта. Важното е да са на власт. Да има келепир. И софра.