Пак подгонихме стрелките

Пак преместихме стрелките с час напред. И пак започнахме да се питаме за чий... бай, извинете, правим това. Защото това местене върви заедно с предупреждения и съвети как да оцеляваме при промяната към лятно часово време, което вреди на нашето здраве. Вреди точно на тези заболявания, от които българинът има бол. И които го нареждат на челни места в света по смъртност. Понеделникът след смяната бил най-критичен, алармират лекари. Според статистиката с 65 на сто се покачва броят на хората, които търсят спешна помощ в прединфарктни или даже инфарктни състояния. При здравите пък са нужни поне пет дни, за да преодолеят отпадналостта и раздразнителността и да си върнат концентрацията. През това време със 17 на сто се увеличават катастрофите, страдат имунната система и апетитът дори и т.н.  
А за ползата от промяната - дори и да я има, не се споменава с точни цифри и разчети. Много традиции вече са под ножа, но на тази държим здраво. И с нея се доближаваме някак до Европа. Бог знае как, непосветените можем само да гадаем. Ние като по-простички ще продължим да питаме за ползата и за вредата. И да усещаме на собствен гръб промяната. Някога имаше димящи комини, работещи цехове по заводи, идеята беше да се пести ток. Имаше и други полезни идеи, но и идеите, и заводите отидоха в небитието. Сега какво пестим? Лягаме с кокошките, ставаме в по-ранни зори, но ползата все ни отбягва и с нищо не подобрява ни душевното, ни физическото, ни икономическото ни здраве. Стрелките се гонят, от едни бури минаваме в други. И вземаме поредното  хапче, което върви с листовката за противопоказанията.
Апропо - едни роми вчера не отидоха в СИК, отказаха да работят заради смяната на времето. Успали се, даже майката на единия от тях получила разстройство...