Оценка среден три
/ брой: 97
Повтарящ се "рефрен" в поредното допитване на Националната мрежа за децата е бедността сред малките българи. Мрежата обединява близо 144 организации от цялата страна, работещи за и с деца. Тя огласи ежегодния си, шести доклад "Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата й за децата?". През 2016 г. средният успех на институциите в грижата им за децата на България е 3,28 по шестобалната система. Тази година "Бележникът" е попълнен с оценка 3,20.
Бедни са 43,7 на сто от българчетата - 527 000 деца. Има леко намаление спрямо миналата година, но то далеч не компенсира тъжната картина, която отново ни нарежда на последно място в Европа по грижа за децата. От мрежата отчитат и нарастването на неравенствата в обществото. В онлайн допитването се търси отговор по няколко теми, свързани с основното: как заинтересованите българи оценяват тези грижи. А зад оценките прозират купища проблеми. Като този например, че животът на децата ни се мери на парче. Днес държавата обещава един вид социално подпомагане, утре - друг, като че запушва пробойни в бързината и стремежа да се хареса на електората. Много институции уж се трепят да обгрижват децата, за това им и плащат, а на практика разджуркват проблема така, че не можеш да му хванеш края.
Парите и те са някъде без координация и стратегия за утре, за бъдещето на тази държава. Бедност е не само да нямаш хляб на масата, а и невъзможност да учиш, да четеш, да спортуваш, да пътуваш от любознателност, да общуваш с връстници и т.н. Според Синдиката на българските учители близо 45 на сто от ромските деца не посещават училище, близо 30 на сто въобще не са стъпвали в клас. Част от тези деца вече имат внуци.
Бедността се възпроизвежда по естествен път. И то не само сред ромите, уви. Затова и родителите търсят път навън - в името на душевното и физическото здраве на наследниците си. Последиците ги знаем.