На съда е ясно, да влезе убитият...

Сагата "Оброчище" върви от доста време, но някак си под сурдинка. Завесата повдигна миньорски протест под земята заради неизплатени възнаграждения най-вече. Но, като се отвори още малко завесата, се видя, че на сцената се появиха и други проблеми, далеч не само по Кодекса на труда. Трябваше да се намеси лично главният прокурор на републиката и да разпореди спешна проверка в мината за добив на манган, която е една от малкото в света с такова производство. И чак тогава Окръжна прокуратура - Добрич, да "образува разследване за престъпление по служба, данъчни престъпления, неоказване на съдействие на орган на властта". Досега резултатите от проверката показват много от нарушенията, видими и с просто око, но минали някак си метър през годините. Като се почне със смъртта на миньори, сред които броят на пострадалите се увеличава постоянно, та се стигне до онзи много важен, почти криминален въпрос какво точно излиза от мината и къде се губят следите му. Защото се оказва, че в мината се добива много повече руда от това, което концесионерът документира.
В хода на проверката прокуратурата е установила, че има данни за разминаване на

изнесеното количество руда

и описаното в годишните финансови отчети на дружеството. Данните от морска администрация-Варна и документите, предоставени от Министерството на енергетиката сочат, че лица от ведомството, които в качеството си на представители на държавата по договора и членове на контролен съвет, е трябвало да извършат контрол на концесията. Такъв не е извършен. За изпълнението от страна на концесионера на останалите 23 негови задължения по договора никой от Министерството на енергетиката никога не е проверил нещо. Защо ли? Покрай проверката се размирисва и около неплатени данъци, изнасяне на пари в нарушение на правилата по валутния закон, неплащането на глоби, наложени от Инспекцията по труда, постоянни нарушения на условията на труд в мината, липсата на периодични медицински прегледи на работещите там и т. н.
При извършената проверка на място на 5 юни т.г. от окръжния прокурор на Добрич е констатирано, че промишлената отпадна вода, която е използвана за производството, въобще не се почиства по никакъв начин, а се излива директно в реката край южния край на курорта Албена. Изливала се през нощта, когато няма свидетели... Изливала се като цялата тази помия около мината. И докато миньорите вехнеха под земята,

държавата провали иска

срещу "Евроманган", провали делата срещу концесионерите заради неплатените държавни съдебни такси. Заместник-министър на енергетиката увери, че е заведен нов иск за 200 000 лева, но и той се оказва прекратен. Пак заради неплатена такса. Така заради бездействие на министерството  държавата няма как да принуди фирмата за изплати дължимите задължения. А уж всички от същото министерство се тупаха в гърдите как няма място за притеснение защото, видите ли, въпросите ще се решат заради тяхната компетентна намеса. Това проточване не намирисва ли на нещо друго, което остава скрито за "непосветените"?
А миньорите ще има дълго да чакат заплати и други придобивки, някъде там, зад завесата. Това сега май е най-малката грижа на министерството, което не може да отръска като досадни мухи всички проблеми, които трябва да реши около тази мина, която напомня потайностите на някое криминале от класа. Проверките в мангановата Солунска митница може и да разнищат докрай сагата с нея. Но ако министерството и министърът продължават

да имитират загриженост

за нея и за хората там, проблемите ще продължат, сигурни сме. Някой ще продължава да стои на входа и на изхода и да дои мляко от чужда крава. Която държавата май е харизала на концесионер, на който - за кой ли път - не е случила. Сега, когато се гледа отново Законът за концесиите в парламента, там трябва да седнат и миньорите, които най-добре знаят какво е да си наемен работник на родна почва на сайбии, за които няма открити "бронебойни патрони". Знаят го и други работещи, яли или ядещи хляба на   концесионерите на нашите богатства, за които социалната политика, чистотата на околната среда и прочие глезотии са последна грижа. Те просто гледат на хората като на придатък на харизаните им блага. Още повече, когато законите и правилата, произтичащи от тях, ги облагодетелствуват. А държавата се прави на ощипана мома.
Проверките в мангановата мина "Оброчище" продължават. Дали те ще докажат всичко онова, което засега остава скрито-покрито, или ще спрат до констатациите и надеждите за промяна ще се омъглят отново. На принципа: на съда е ясно, да влезе убитият.



Един от многото протести на миньорите от мина "Оброчище" за заплати и лоши условия на труд