Мерки и теглилки

Здравната каса ще плаща лечението на онкоболните до определени килограми и височина. Мъжете трябва да са средно 81 кг, а жените - 67. При най-страшната болест някой решава да вкара в лечението й мерки и теглилки. Меко казано, отвратително. Докато ракът изпива пациента, ще вземем от по-слабичкия останалото лекарство, за да го дадем на по-пълничкия... Може при втори прочит човек да заподозре и аргумент в полза на подобна "икономия", но при първи го избива на бяс. И това при правила, които трябва да осигурят на болните "комплексно лечение" в болниците, за да сключват договори с НЗОК. Ако нещо от "комплекса" липсва, те могат да се съюзяват помежду си за някои дейности. Което предполага, по стара българска традиция, разправии между лечебниците и касата, потърпевши от които ще са пациентите. Защото нещата пак ще опрат до пари и техника. Има и още нещо - предлага се посредник между пациенти и болници да е т.нар. онкокомитет. Този комитет досега на доброволни начала е назначавал плана за лечение. Сега ще му се плаща. Болниците ще могат да си услужват и с онкокомитети, ако сами не могат да си го спастрят. Просто да полудееш!
А какво ще правим с болните, които тежат повече от нормите? Кой ще плаща за тяхната терапия? За това се питат и лекари, и пациенти, но отговор не идва отникъде. Остава опасността да се мери в милиграми нечий останал му живот... И да се четат молитви да няма компромиси с лечението на болните, дори с риск болници да излизат "на червено" и касата да ги реже за преразход.
Някъде беше писано, че когато болният от рак разбира какви стъпки ще последват в лечението му, има чувство, че контролира нещата. А в съветите към болните има и такива: изрази гнева си, намали стреса, стресът пречи на оздравяването. Хубаво е и здрави хора да прочитат подобни съвети...