Кой е тоя Оруел

Никога повече не бива да канят посланика на Германия на каквито и да било дискусии, свързани с журналистиката в татковината, още по-малко със свободата на словото. Човекът явно обича да чете и да цитира. Това автоматично го прави напълно неразбираем за Тоя, дето командва медийната свобода в България и чието име не бива да се споменува напразно. Как Той да схване какво иска да му каже дипломатът с цитата на Оруел, че свободата е "правото да казваш на хората това, което не искат да чуят", като хал хабер си няма (и въобще не иска да има) кой е тоя Оруел. Той знае само Винету, мачле, белот, сутрешни блокове, пури, конграчулейшънс, есемеси до главни редактори и репортерки. Това е достатъчно, за да командваш еднолично не само медиите в България, но и нея. Да владееш все повече от нея. В смисъл буквален.
Това трябва да схване германският дипломат. Но пък, ако надзърне малко по-дълбоко в тъжните потайности на днешната българска журналистика и срамното й съешаване с властта, няма да отчита като "тревожен и неприятен сигнал" последното място на България в цяла Европа по независимост на медиите. Ще го отчете както си е - пълна безнадеждност.
Защото, когато те е страх да кажеш каквото мислиш, защото имаш деца, семейство, близки, които Те атакуват системно и хладнокръвно, а си отворил уста, това е безнадеждност. Ако те плашат директно с уволнение и ти мълчиш, защото имаш кредит, това е безнадеждност. Това е положението, Ваше превъзходителство. Другото е Вашият обтекаем дипломатически език, отчитащ тревожни сигнали.
И като ги отчитате, какво от това?