Когато бях овчарче...

Организация на майките в Бургас ще протестира срещу социалната политика на партиите ГЕРБ и "Атака". Няма да протестират само за себе си, а заради липсата на социална политика на управляващите на двете партии спрямо мнозинството от български майки, бременни жени, социалнослаби и увредени по силата на съдбата хора. Гневното им гражданско недоволство идва от провежданата пагубна политика на системен финансов и духовен геноцид спрямо майки, семейства и народ.
Не можеш да подминеш просто така думата народ. Защото кой вече говори за народ, кого го е еня за народа, който всъщност носи тежестта на толкова дългия ни преход, на кризата без хоризонт за излизане от нея? Същият народ живее трудно, но все пак тича след някакво свое щастие, живее своя с нищо незабележим живот и все още е солта на земята българска.
Майките са недоволни и не става дума само за пари, а за отношение, за нежелание да се направи нещо, за да се промени демографският климат у нас. Понякога е въпрос на "ситни, дребни като камилчета" дати и срокове за изплащане на месечните детски добавки, обезщетения и допълнителни пари - доколкото ги има. Сред своите мотиви за недоволство майките от Бургас, пък и не само от този град, изтъкват и нежеланието на партията на Борисов да учреди на регионално или на национално равнище фондове за подпомагане на многодетни и социалнослаби семейства. Нещо повече - в телевизионен разговор премиерът преди време каза нещо, което мина някак незабелязано, но граничеше с цинизъм и не отиваше никак, съвсем никак, да го чуе човек от устата на министър-председател на една европейска божем държава. Та той каза по повод питането на една майка как да се справи с гледането на две деца в днешната ситуация, че трябвало първо да помислят, преди да правят тези деца. Сетне завърши с това, че той, невръстният юноша, е ходил да събира храна за прасето из Банкя...
Всички сме вършили по някоя и друга работа в детството си, но не всички правим капитал от това. Пък и в началото на ХХI век това да го разправяш на днешните подрастващи си е загуба на време. Поколението е друго - то иска друго - и ние не можем да го затворим в рамките на днешната ни кочина, да го вкараме в детски добавки от 240-270 лева. За да израсне и да заеме мястото си с достойнство и с нужните умения и знания. Затова днес обезлюдяваме, намаляваме, бягаме надалеч, без да се връщаме. Там, където децата растат наистина с грижа и достойнство. Тук остават легенди за това как едно време сме пасли козите, или сме хранили прасето...