Какво делим? Мизерията?

"За съжаление ние на 1-ви май не излизахме по улиците, за да не ни бъркат с една партия, която няма нищо общо с този празник. Тази година решихме да започнем да си го връщаме, защото това е наш празник, а не техен и на нито една партия". Това заяви президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов вчера.
Какво излиза - капитализмът взе на синдикатите делниците, комунизмът - празниците, а те какво - останаха безделници. Щом подновяват спора чий е този празник. Абе, хора, той е на всички, които нямат работа или имат мизерни заплати, които гладуват и студуват. В цял свят онеправданите излизат заедно - работници, профсъюзи, партии, за да протестират срещу несправедливостта, срещу невъзможността за по-добър живот, ниското заплащане, безработицата. Никой не излиза на Първи май да демонстрира сплотеност около властта, нали? Излиза да протестира срещу бедността и отнетото право на достоен труд. Което вчера направи и БСП. 
А ние какво делим - мизерията? И как синдикатите воюват за каузата, формулирана от самия Манолов: "Да излезем от кожата на клошарите на ЕС и да започнем да се движим в някаква друга посока. Защото това нещо, което е тук, го няма никъде по света". Съвършено вярно. Тук е мястото на синдикатите, тук е мястото и на единствената парламентарна лява партия у нас. Защото сам човек е слаб, силни са многото хора. А нашите синдикати, вместо да са профсъюз, все искат да са политическа формация. Ако изпълняват същинската си функция, хората сами ще дойдат при тях и те няма да се оплакват, че някой им взел празника. Всички, които защитават работата и доходите на хората, по цял свят са заедно на Първи май. И политическата опозиция, и синдикатите са тези, които могат да скършат хатъра на властта и бизнеса, ограбващи хората.
Празникът наистина е на всички ни! Както на всички ни е протестът. Стига да го правим сами и както трябва.