Как се гледа болен баща

Един мъж се скарал на брат си, че не знае как се гледа болен баща. И решил да му покаже: тате, искаш ли супичка и банан? Искам, искам. Искаш, ама няма, е отговорът. И заключението: ето така се гледа болен баща.
Горе-долу така се води тристранен диалог между партньори у нас: "Работодателите напуснаха демонстративно тристранката - април 2013 г.; Работодателите заплашват да напуснат тристранката - февруари 2015 г.; Работодателите напуснаха тристранката сърдити - януари 2017 г.; Работодателите бойкотираха заседанието на тристранката - януари 2017 г.; Работодателите бойкотират тристранката - 23 август 2017 г." За пореден път отказват да участват в разговорите със синдикатите за определяне размера на минималните осигурителни прагове по браншове. Така национално представените работодателски организации отново надуха мускули, заякнали след летните отпуски някъде из екзотични местенца.
Стане ли дума за пари, нашите капиталисти мигом бият отбой, невинаги с бон тон. Напротив. С гнева на Зевса и гръм посред бял ден. Каквото и да предложат синдикатите в полза на работещите, босовете веднага вадят калъчките - това в Европа го няма, онова у нас е неприемливо, ще фалира фирмите, ще подкопае икономиката. Пречат им минималните осигурителни прагове, пречи им клас прослужено време, пречи им минималната работна заплата, пречат им работещите-търтеи, пречат им вредните синдикати... Защото всичко е заплаха за техните все по-големи печалби, онези корпоративни интереси, които простолюдието не разбира. И които означават заплати "мижи да те лажем", условия на труд, които са от ХІХ век и техника, с която онази лелеяна от капиталистите производителност на труда трудно би се постигнала.
И кой е виновен за това състояние на нещата, според тях? Ясно кой - мързеливците, некадърниците, лентяите български, дето им работят и докарват печалбите им. Виновни са синдикатите, виновно им е дори правителството, независимо, че то днес не пропуска да ги погали по главите ведно с "папите" на Бойко Борисов. И ако за праговете все пак има решение - министърът на труда да определи служебно повишението им с процент среден спрямо вече договорените, то остават твърде много въпросителни пред социалния диалог. И най-главната са доходите на българина. За да се събуди потреблението, трябват заплати, то пък ще доведе до възпроизводство, до ново потребление и т.н. Не сме го измислили ние, но точно нашите работодатели го забравят най-често. Въпреки хала ни.
"Ако няма да се спазват правилата, нека да се отменят", каза преди време един шеф на работодателска организация. Крадецът вика дръжте крадеца. Така ще е, защото овреме се погрижиха Иван Костов да отмени Закона за спекулата, определящ допустим таван на печалбите. В Европа допускат до 25% печалби, у нас има и 3000%. Можеш да не плащаш за труд, а да тъпчеш всичките си джобове. Искаш ли заплата? Искаш, ама няма.