Увод в нихилизма

През 60-те години на ХIХ век в Русия се появили нихилистите. Най-общо казано те се отнасяли с отрицание на установената идеология и традиции на дворянското общество в същата тази Русия. Тяхното име измислил Тургенев, който нарекъл така своя герой Базаров в романа "Бащи и деца". Самата дума обаче идвала от латинското nihil, което означава "нищо".
Дето се вика, най-после нещо руско и у нас. Само дето онова разбиране за нихилизма умря и със самото дворянство и днес под този термин хората по цял свят разбират едно - отричане на всякакви принципи, възгледи, закони и морални норми.
Нещо да ви се вижда познато?!
Защото, ако я караме по букварите, ще излезе, че ние сме цял един народ от нихилисти. А най-чевръстите, както му е редът, избираме за управляващи.
Да караме по ред. Тези дни, понеже е лято и няма какво да се пише, едни газети (думата е италианска, не е руска!) се хванаха да вдигат шум, че щели да махат Ботев от букварите. И народът се върза. Почнаха едни въздишки, едни псувания и прочие изрази на народния гняв. Което, разбира се, е похвално, защото се видя, че има още свети имена записани в народната свяст. Никой обаче не се замисли кой стои зад този номер. Защото едва ли има правителство, което да си позволи да изтрие имената на Ботев и Левски от букварите. Това да не е мавзолеят, дето Бъки го гърмя толкова пъти!
В многоизстрадалата ни родина любим номер на политиците е да вдигнат шум за нещо, дето нямат и намерение да го правят. И докато народът искрено си страда и ругае, даже бунтува понякога (ама само понякога!), те да спретнат нещо друго. Питам се какво ли ни чака, защото имената на Ботев и Левски не са шега работа. Нещо голямо са замислили синковците щом ни будалкат с такива мерзости. Е, идва началото на политическия сезон и ще видим каква я гласят...
Друго ме тревожи мен. Папагалското поведение на масата (защото нали "хиляди, маса, народ"), което става все по удобен казан, в който всеки си вари своята гозбица. Правителствата ни приличат на мажоретки, които забавляват публиката, докато истинските играчи си играят играта. Децата ни изпростяват, учители и лекари карат таксита, общински и държавни чиновници гледат да са добре с управляващите, щото нали!, а армията ни се обърна в лагер за наемници, които кръвожадно желаят да отидат на мисия, както днес наричат войната. Малко останалите родни кораби пък са се обърнали на мулета, които прекарват дрога.
Къде е националната кауза?! Това, че сме част от Европейския съюз (най-бедната обаче!), не означава, че трябва да загубим лицето и мечтите си. Ако все още са ни останали такива, разбира се, защото днешната мечта на всяко младо българче е да напусне "тази простотия".
"Тази простотия" обаче е онзи нихилизъм, за който говорихме в началото. Днес е трудно да разберем този неоправдан техен скептицизъм, с който те отхвърлят всичко съществуващо. Защото трябва да признаем провала си. Именно дереджето, до което докарахме държавата си, е наш провал. Провал на всичките ни илюзии, провал на всичките ни надежди, провал на всичко, което вършихме през тези две и повече десетилетия. За сто и тридесет години българите преди нас правиха-струваха съградиха една държава. Родиха и изучиха хора, които надграждаха построеното преди тях. За две десетилетия ние унищожихме всичко.
По тази причина управляващи и техните газети ни баламосват с имената на Ботев и Левски. Те ни задават измислени теми и ние хукваме като гламави да гоним Михаля. Докато те замислят някоя нова предизборна уйдурма, която отново ще смае света. Например на избори да гласуват само неграмотните! Защо не?! След още две десетилетия в България те ще са абсолютно мнозинство и остава да ги спечелиш на своя страна.
Е, тогава няма да има нужда да махат Ботев и Левски от букварите. Просто тях няма да има кой да ги чете! Ето до какво води нихилизмът - до онова "нищо", за което стана дума по-напред.
Такива работи...