Сезон на големите предизвикателства 2

През този сезон на големите творчески предизвикателства се очертава и една друга тенденция в театъра ни, а именно търсенето на по-камерни пиеси, с по-малко действащи лица, следователно с по-малък бюджет, но със стремеж за привличане на повече и по-избрана публика. И затова ми се струва, че малките театрални пространства са успели да намерят своя път към прелъстяването на публиката и той е добри пиеси - добри актьори - добри постановки (макар че тази формула е или поне би трябвало да е общовалидна). В този смисъл добрият пример се дава от престижното "театрално мазе" в центъра на София, предпочитано от зрители, които ценят високите карати в драматичното изкуство, както сам се е нарекъл Театър 199. На сцената на този театър предстоят две висококаратови постановки - след големият си успех във Варненския театър Явор Гърдев ще постави за втори път пиесата на Мартин Макдона "Пухеният" в съучастие с актьорите Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Стоян Радев, Никола Мутафов и Иоанна-Микаела Димитрова, а Съни Сънински очаква да предизвика интереса на зрителите със "Син портокал" от Джо Пентхол с участието на Стоян Алексиев, Стефан Вълдобрев и Николай Върбанов.

Бойка Велкова е звездата в "Синята стая" от Дейвид Хеър в театър "Възраждане"

Другото малко театрално пространство в столицата - театър "Възраждане", което обещава на зрителите си, че на сцената му има много за гледане, е заложило на предизвикателната пиеса на Дейвид Хеър "Синята стая". Макар и да представлява съвременна интерпретация на "Хоровод" от Артур Шницлер, която в началото на ХХ век е предизвикала бурен скандал с представянето на кратки сексуални срещи между различни двойки, днес пиесата на Хеър превръща взривоопасният, разобличителен сюжет в разказ за разминаването, неосъществяването и лицемерието в интимните взаимоотношения. Именно това е темата, която е предизвикала Бойка Велкова и Стефан Спасов и режисьорката Ани Васева да се впуснат в пътешествие към света на естетизираната еротика. Пътешествие, което се движи по ръба между смешното и трагичното. А след това с "Отблизо" от Патрик Марбър режисьорът Здравко Митков заедно с актьорите Рая Пеева, Мариана Жикич, Даниел Цочев и Роберт Янакиев ще се впусне в пътешествие във виртуалното пространство, където формите на нещата се изплъзват и променят всеки миг, където нищо и никой не е това, каквото изглежда... и заради това пътешествието е интересно, но и опасно. В едно също така интересно пътуване са се впуснали Георги Тенев и Иван Добчев, които са застанали в един свят след Хамлет, свят без Хамлет, който е оставен в ръцете на напористия Фортинбрас и неговата банда "отчаяни глави, готови за надница дажба да го следват във всяка дръзка стъпка" и са се фиксирали в приятеля на Хамлет - Хорацио.

Герасим Георгиев (Геро) е Карлсон, който живее на покрива в постановката на Венцислав Асенов в Младежкия театър

На сцената на театрална работилница "Сфумато" двамата автори представят "Завръщане във Витенберг", спектакъл чиято изходна ситуация е инспирирана и заредена с енергия от Хамлет, от неговата тайна, от цялата мистификация на неговото извън Елсинорско битие и най-вече от необичайната "свойскост" в отношението му с актьорската трупа, която някак като нарочно се появява в Елсинор. Откакто се е появило понятието режисьорски театър, хората, обрекли се на тази професия са стояли изумени от прецизните указания, които принца дава на актьорите - това не са просто напътствия, а режисьорски уроци, това е експлициране на поетика, на система, смятат двамата автори. А Хамлет е човек, който, "ден и нощ" е стоял в театъра, който познава отвътре "влизането" в чуждата кожа, на постигането и владеенето на образа. Това е авторитет не по силата на кралското потекло, а такъв, който се постига в процеса, в творческата лаборатория на постигане на паралелния свят на спектакъла, подчертава режисьорът Иван Добчев и с това предизвиква интересът ни какво всъщност ще се случи при завръщането във Витенберг и как ще го представят Пенко Господинов, Явор Бахаров, Антонио Дмитриевски, Йордан Биков, Христо Петков и Елена Димитрова.
В камерната си зала театър "София" ще разкаже вечната история за сложните отношения между бащи и деца със спектакъла на Борис Георгиев "Когато рокът беше млад" по пиесата на Здрава Каменова "Баща ми". Родителите ни. През колко етапа преминаваме в общуването си с тях? Първо ги боготворим, без тях сме никои, без тях сме загубени. После имаме нужда да пораснем, да не бъдем като тях, отричаме ги, забравяме ги. Накрая съжаляваме, тогава разбираме колко много "ние" сме "те", споделя авторката. В тази пиеса един син си спомня нелепите истории на своя "странен" баща. Целият монолог на актьора  Борис Георгиев минава в мислите на сина преди да се осмели да отвори вратата на болничната стая и да се срещне с баща си. В не лекото пътуване на театъра към публиката особено важно е самото наличие на предварително театрално възпитана публика, което ще рече, че спасението на театъра е в неговите собствени ръце и ето защо тук ролята на Младежкия театър е страшно важна - нали бъдещата избрана, призвана публика се среща с театъра за първи път именно там. В този смисъл показателно е, че Младежкият театър открива сезона с "Карлсон, който живее на покрива", постановка на Венцислав Асенов, в която Герасим Георгиев (Геро) е чаровният Карслон, а Никола Стоянов е Дребосъчето. На камерната си сцена театърът ще прелъстява публиката с "Любов и пари" от британеца Дени Кели в интерпретацията на режисьора Петър Кауков и Койна Русева, Стефан Мавродиев, Мая Бабурска и Николай Луканов, а на голямата сцена ще се развихри мрачната стихия на Шекспировия "Макбет", който Теди Москов със сигурност ще превърне в нещо неочаквано непознато. А в театър "Зад канала" започват сезона на предизвикателствата с нещо изпитано и  сигурно - възобновяването на срещите на Тодор Колев и Анета Сотирова в очарователната комедия на Бърнард Слейд "Всяка година по същото време". А по-нататък залогът е поставен отново върху класиката - "Изобретателната влюбена" от Лопе де Вега, постановка на Елена Панайотова с участието на Светлана Янчева в ролята на Фениса.