Хубавата Елена като награда за мизерията

И през новата година в тристранния съвет за социално сътрудничество ще се пренесат за обсъждане старите проблеми около механизма за определяне на минималната заплата, болничните, данъците. 40 мерки и програми, които се предлагат от работодателите, са съгласувани със синдикатите и оттук нататък предстоят разговори с правителството, като от бизнеса искат разговорите да протекат на ниво министри. В общата оферта на синдикатите и бизнеса се засягат и енергетика, и демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и др. Предварително обаче правителството даде да се разбере, че голяма част от предложенията са свързани с даване на пари и затова са неприемливи. 

Колкото до минималната заплата, битките около нея започват да приличат на войната за хубавата Елена. Всеки я харесва, всеки иска да е негова, а накрая тя си 

остава прелъстена и изоставена...

От 1 януари тази година минималната заплата вече е 610 лева, кабинетът спази традицията и административно я вдигна с 50 лева - от 560 на 610 лева. Увеличението от 1 януари засяга около 485 000 българи. Толкова са хората у нас, които са наети на минимална заплата, по данни на НСИ към второто тримесечие на 2018 г. От КТ "Подкрепа" искат 1000 лева минимална работна заплата още през 2020 г., съобщи икономическият съветник на синдиката Ваня Григорова. Тя смята, че според европейските сравнения заплатите в България са около една четвърт от средноевропейските, а производителността на труда е около 50% от средноевропейската. Тоест у нас трябва да има драстично нарастване на заплатите, за да можем да достигнем само производителността на труда. КНСБ подкрепи увеличението на минималната работна заплата, но продължава с исканията си за по-ускорен ръст на нея и на средната заплата от 12 до 15%. Според шефа на Института по социални и синдикални изследвания Любен Томев, ще се разчита на адекватното прилагане на рамковата директива на Европейската комисия за по-голяма сигурност в заплащането на труда. Разчита се и на браншовото договаряне и колективните договори. Синдикатите са и за свиване на голямата ножица между минимални и максимални заплати в отделните сектори.  

Почасовото заплащане у нас също е уредено нормативно с постановление на МС, което определя успоредно съществуване на минимална заплата и минимална почасова ставка. Но и с почасовите ставки 

водим класацията за най-ниски надници 

между държавите от ЕС. Работодателите не харесват действащия механизъм за определяне на минималната заплата, но когато се заговори за конкретни мерки, нещата пак се размиват твърде субективно. Веднага се вади като аргумент производителността на труда, за която неведнъж експертите са твърдели, че тя е достатъчна за ръст на заплатите. Но работодателите съзнателно не афишират предложенията си за ограничаване на заплатата по неясни субективни съображения в гоненето на по-големи печалби, като и премахването на допълнителни възнаграждения като клас прослужено време и др.

Социалният министър побърза да се похвали, че увеличението ще стимулира активността на пазара на работната сила, ще допринесе за нарастване на доходите на най-нискодоходните групи заети и ще намали неравенството в доходите и бедността, ще се повиши покупателната способност и жизненото равнището на населението. Хвалбите отиват и по-далеч - с предвижданото 10-процентно увеличение на средствата за заплати на заетите в бюджетния сектор. Тоест, според управляващите, идва поредната хубава година за нашата демокрация.

Но Асоциацията на организациите на българските работодатели пак слага катран в кацата с мед на властващите от ГЕРБ и пак в ущърб на наетите - оттам не приемат увеличаването на минималната работна заплата, за която няма критерии и прозрачност при определянето й, а се "заповядва" от кабинета, което има негативен ефект, според тях, върху безработицата, заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените-майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Те обаче пропускат, че през 2019 г. минималната работна заплата в България е с 34 на сто по-ниска от тази в Латвия и с 36,08 на сто от Румъния.

Минималната заплата винаги е била 

трън в очите на бизнеса

Преди време работодателите отиваха даже по-далеч, като отричаха, че в нито една друга страна нямало такова животно като минимална заплата. Според Евростат в сравнение с януари 2009 г. минималните работни заплати (изразени в евро) през януари 2019 г. са по-високи във всички държави членки на ЕС, въвели национална минимална работна заплата. Между януари 2009 г. и януари 2019 г. средният годишен темп на промяна на минималните работни заплати е най-висок в Румъния (11,6%) и Литва (9,1%). Ние сме в групата, в която националните минимални работни заплати към януари 2019 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Всички държави кандидатки за членство в ЕС, са въвели минимални работни заплати, които са подобни на тези в държавите от нашата група и варират от 211 евро в Албания до 422 евро в Турция. 

Докато тук всеки мери нещата от своята камбанария, от Франция дойде предложение, цитирано от Euractiv, да се лишава от европейско финансиране страна членка, ако тя не осигурява "приличен жизнен стандарт". Франция е успяла да мобилизира в своя подкрепа срещу източноевропейските бедняци други страни от ЕС - Португалия, Италия, Гърция и Испания. В документ от декември 2019 г. Франция и тези четири страни предлагат отпускането на средства от бюджета на ЕС да бъде свързано с условието съответната страна да предлага "справедливи възнаграждения, които осигуряват приличен жизнен стандарт", да бъде установена среда, в която профсъюзите могат да играят реална роля, както и алтернативен доход, ако работникът е принуден да прекрати кариерата си.

Изводът е ясен и без коментар - в отсъствието на реформи в България в продължение на десет години, се вижда единственото сравнително "преимущество" на българската икономика - ниските доходи, които създават армията на работещите бедни. Първо, това не привлече чужди инвеститори, както уж обещаваха властите, и второ, точно това, според Франция и нейните съмишленици е в противоречие с европейските политики, включително с Европейския стълб на социалните права.