Един ден и десет години разлика

Става дума за едни от най-сериозните ни майстори на филмовата режисура - Иванка Гръбчева и Георги Стоянов. Те са режисирали немалко на брой кинокартини, които представляват част от наследството от добри и много добри български филми. 
Защо пиша за двамата в едно антрефиле? Защото са родени в два последователни дни - 27 и 28 юли, само че с десет години разлика. Иванка Гръбчева е родена с десет години и един ден преди Георги Стоянов. Тя е родена през 1946 г., а Георги през 1936 г.!
И с двамата сме били в приятелски отношения, харесвал съм филмите и на двамата, а и те са си за харесване!
Общото и за двамата е, че за разлика от повечето наши добри кинорежисьори, които са завършили в Москва, във ВГИК (Всесъюзен държавен институт за кинематография), - Иванка е учила в Германия, а Георги - във Франция.
Започвам най-кавалерски с Иванка Гръбчева. Тя е учила кинорежисура в Бабелсберг (киноинститута на някогашното ГДР), но всичките й филми са снимани в България. Има много награди от кинофестивалите в Москва (Русия), Хихон (Испания), Сантарем (Португалия), Мадрас (Индия), Техеран (Иран) и много на следващите Московски кинофестивали.
От 1969 година (до 2007) работи като режисьор постановчик в Студия за игрални филми в София и дори от 1987 до 1991 е художествен ръководител на творчески колектив "Алфа". Особено силна е Иванка Гръбчева във филмите си за деца.
Не че не са хубави и другите й филми като например "Хирурзи" с Васил Михайлов или "Една калория нежност" по пиесата на Георги Данаилов, в който участвал редица известни артисти. Писателят Георги Данаилов и братя Мормареви са широко застъпени в творчеството й.
С истинско удоволствие децата (а което е важно да се отбележи) и възрастните гледат филмите й, наситени с много малчугански лудории. Тя бързо се приспособи към съвременните вкусове на добрата телевизионна публика и засне редица сериали ("Бодлите на таралежите"- десет серии, "Големите игри" - десет серии и "Ваканцията на Лили" - шест серии)...
Не по-малко любими са и едносерийните филми за деца на Гръбчева. И сега се усмихвам, като си спомня някоя от веселите сцени на малчуганите от "Изпити по никое време" "Тринайсетата годеница на принца" и други.
Освен голямата си продукция като режисьор Иванка Гръбчева, натрупала вече опит, се изявява и като педагог. На младите преподава кинорежисура и филмов монтаж и кино и телевизия в Националната академия за филмово и театрално изкуство в София и във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Георги Стоянов поставям тук на второ място като кавалер. Иначе неговите филми не отстъпват на иванкините, нищо, че преди кинорежисурата в Париж учи и завършва инженерство в Москва. И неговите филми са повече от петнайсет!
Ще си позволя да спомена само някои от тях и ще се убедите, че такива произведения не се забравят лесно. Например "Птици и хрътки", "Константин Философ", "Прозорецът", "Пантелей", "Щурец в ухото", "Случаят Пенлеве", "Къщи без огради" и други.
Макар с различни сценаристи и на различни теми, филмите на Георги Стоянов издават всеки с по нещо, че са снимани от един режисьор.
Двамата с Иванка Гръбчева, имат и много най-различни награди за филмите си. Георги Стоянов е бил и председател на Съюза на българските филмови дейци. Като вещ познавач на киноизкуството е бил още член на много журита в престижни фестивали. Може би за това е допринесла и общата му култура и задължителната обич към другите изкуства.
За филмовото творчеството на Георги Стоянов са писали големи статии и книги известни наши кинокритици като Григор Чернев, Ивайло Знеполски, Алберт Коен, Владимир Игнатовски, Иван Стоянович и други!
Иванка Гръбчева и Георги Стоянов без съмнение са от първата редица на нашите кинотворци.