Аз уча за безработен!

Попитали студент каква специалност следва, а той отговорил просто: "Уча за безработен!" С този черен студентски хумор най-добре е изразена една от реалностите в нашето висше образование. В момента се подготвя нов закон за българското образование. Неговите автори трябва добре да анализират, защо държавата харчи от своя бюджет стотици милиони левове за подготовка на кадри с висше образование, които никога няма да работят по специалността си.
Според мен една от основните причини за това е диспропорцията между по-големия брой места във висшите учебни заведения и по-малкия брой на кандидатите за тях. Тази диспропорция е резултат от безразборното разкриване на нови висши учебни заведения не в съответствие с нуждите на страната ни от такива кадри, а за задоволяване на местни интереси. И така се стигна до това, че висшите учебни заведения у нас станаха 53, а скоро може би ще станат 54, защото и Видин напира да си има университет. Веднъж в Народното събрание, при обсъждане на проектозакон за откриване у нас на ново учебно заведение, проф. Огнян Герджиков заяви, че така, както е тръгнало с лека ръка да се откриват висши училища у нас, скоро и село Долно уйно, Кюстендилско, ще иска да си открие университет. Едва ли някой от днешните народни представители, които вдигнаха ръка в НС миналата година да се открие в Перник нов висш институт, може да даде задоволителен отговор, какви национални интереси наложиха откриването му, след като Перник е само на 30 км от София, където се изучават същите специалности.
По своя инициатива през 1988 г. изследвах резултатите от конкурсния изпит по математика в Техническия университет в Габрово. От 1500 кандидат-студенти, които се явиха на приемния изпит по математика, около 1000 получиха двойки и не бяха приети в университета. Кое висше учебно заведение днес у нас би пресяло с такова гъсто сито своите кандидат-студенти и да се лиши от хиляда студенти. Никой не би се лишил от тях, защото кандидат-студентите са малко. През миналото лято дори Софийският университет "Климент Охридски", най-елитното учебно заведение у нас, не можа да попълни на първото класиране местата си за прием на нови студенти в някои от специалностите и проведе допълнителни класирания. А някои провинциални висши учебни заведения, в стремежа си да привличат кандидат-студенти, стигнаха до абсурда да записват и кандидати, които не са успели да се дипломират на юнската сесия и са останали на поправителни изпити през септември. Таню Василев в своя публикация в ДУМА от 15 април 2011 г. пише, че сред неговите състуденти имало и такива с изключително ниски умствени способности, а някои дори сричали, като четат.
В стремежа си да оцелеят, в много учебни заведения е принизена до крайност взискателността към оценяване подготовката на студентите. Вместо двойки, масово се пишат "по милост Божия" тройки, за да не отпадат студенти, защото това е важно не само, за да се запази щатът за преподавателите, но и за да се формира бюджетът на учебното заведение, който е въз основа броя на студентите. Само и само да се запази броят, на студентите им е дадена възможност да се явяват на изпити в 10 поправителни сесии. При това положение всички приети студенти завършват безпроблемно и получават документи за висше образование.
Проблемът с диспропорцията между броя на местата за студенти във висшите учебни заведения у нас и по-малкия брой на кандидати да ги заемат може радикално да бъде решен чрез закриване на онези учебни заведения, чиито випускници масово не се реализират на пазара на труда по изучаваните специалности. Съзнавам, че в тези изборни времена няма партия и правителство, които биха се решили на това. Затова остава да не се разкриват повече нови висши учебни заведения.

Ангел Илиев Ангелов,
Габрово