Достойнството на вефа

Може ли човек да има претенции към вефа, че е ретранслатор? Може ли да му се обижда, че няма собствено мнение? Трябва ли вефът да бъде товарен с излишни очаквания, че щом работи, значи мисли?
Не, разбира се. По абсолютно същата логика не бива да имаме никакви претенции към т.нар. депутати на ГЕРБ, че изглеждат вече като тъжни дебили, колчем си отворят устата по темата "референдум". И в никакъв случай да не им се обиждаме.
Как да се обиждаш на човека Червенкондев, докаран очевидно до състоянието на циркаджийска маймуна. Имаше ли нещо по-тъжно от физиономията му в неделя, докато слушаше громящия глас на вожда, че трябва да се гласува с "не, не и не"? Може ли да съществува по-автентично собствено мнение от изреченото вчера от човека Червенкондев съждение "тъй като, както премиерът каза, всичко в кампанията се върти около проекта "Белене", си сменяме позицията и ще агитираме против"? Ами по-проникновена констатация от "явно самият въпрос не е добре направен чисто юридически"? Тя е на същия веф Червенкондев, който като Раймонда Диен гордо се подписа под именно тази редакция на въпроса за референдума, само и само да няма вътре думата "Белене".
Може ли да си автор на въпрос за референдум и да го обявиш с високо вдигната глава за недомислица? Може ли да глаголиш, че си за ядрена енергетика, и да агитираш против развитието на ядрената енергетика? Може. Вефа няма абсолютно никакъв проблем да обяви абсолютно всичко.
Пука ли му на вефа как изглежда в очите на нормалните хора? Разбира се, че не. Важно е вождът да е доволен. Да му е угодено. Да не се гневи.