До Словения и назад

Минималната пенсия в Словения става 500  евро. Така бедните пенсионери нямало да търсят държавата за помощ. И забележете - без нито един глас против тамошният парламент гласува промените, които гарантират парите на възрастните. Нищо, че от опозицията са имали своите съмнения за популизъм и "маньовър" за привличане на избиратели. И нашите досегашни и бъдещи управници са царе на маньоврите. Но като наплюнчиха калема, въртяха, сукаха, докараха най-ниската пенсия до 200 лева - сто евро. Да ти е драго да емигрираш в Словения! Страна, която открай време се взе в ръце и застана достойно в реда на европейските държави по всички показатели. И пенсионерите й не са последна грижа сред проблемите, които неизбежно иначе понася и Словения. Но там правителството не се оправдава със сушата, кишата и международното положение, а действа по принципа на справедливостта. За която наш финансов цербер отсече, че била класово понятие и е неприложима. Той вероятно бърка класово с касово...
Много неща са объркани в нашата държава, но отношението към хората, живели и работили за нея, е повече от унизително. Особено на фона на всеобщата бедност, липсата на заетост, поскъпването на храни и лекарства, емиграцията, демографията и т.н. Както се казва, няма от кого и заем да вземеш, когато децата и внуците са далеч и невинаги успяват да пратят пари от гурбета. А нашите пенсионери с нищо не са по-лоши от своите връстници в чужбина, но немотията така ги е смачкала, че сами не могат да се познаят и понасят. Остава им само да заспиват с представите за зелени острови и синьо море някъде, където никога няма да стъпят. Защото всъщност пари до гара Бов нямат да отидат. Независимо от подаянията от властимащите около Великден и Коледа.