Да живей!
/ брой: 83
Много хора днес си искат манифестациите. Онези многолюдни редици с развети знамена, плакати и цветя. Наивно трогателни и мили редици от засмени хора. Минало, което днес докарва до бяс "пострадалите" от онзи строй дечица на бивши номенклатури. Хората обаче си искат манифестациите. Защото тогава беше Празник на труда, а сега е ден на протеста. Протест за хляба, срещу убийствената бедност, корупцията, празните обещания, печалбата на монополите, мизерното заплащане на труда, обезлюдяващата България, самоубийствата... В страната на помръкналите ценности и пътя, който не води към храма. Води само до луксозните палати с високи огради, до лимузините на властта, техните прословути магистрали, падащи тунели, полубезплатно полусанирани жилища, далаверите под път и над път, сляпата Темида и т.н.
И все пак - 1 май е! Може да ни обедини, за да се борим заедно срещу всичко онова, което връща България назад и я държи далеч от живота на европейските й посестрими. За начало трябва малко - уважение към нас самите, доброта към другите, повече смелост и връщане към онова, което е родило преди векове Първи май - чувството за справедливост, солидарност, достойнство. Да живей! Леви, леви! Повдигнете си челата!