Балонът се пука, бизнесът в бяло

Вчера от БСК мастити работодатели, специалисти по всичко, разкатаха фамилията на сивия сектор у нас. От цялата грамада от думи стана ясно, че балонът се пука, само бизнесът е целият в бяло. По ирония на съдбата в този колосален анализ намери място и твърдение като този бисер: работниците притискали бизнеса да не плаща осигуровките им!
Тези хора нормални ли са? Не стига, че точно бизнесът плаща осигуровки върху минималната заплата, че и по-малко понякога, ами сега и съвсем да ги няма. Даже, видите ли, и емигрантите, които се връщат у нас, не искат да вземат официално заплати, защото искат да получават социални помощи от чужбина. Най-съществен срив при приходите пък бил при ДДС и данък "печалба", където приходите нараснали на общия фон едва с 13 на сто. Ах, ти да видиш каква мъка! Стигна се по-далеч във влаченето на вода от девет кладенеца в десети - добра мярка срещу неплащането на осигуровките било да отпаднат минималните осигурителни прагове. Тогава бизнесът щял да започне да осигурява работниците върху по-високи доходи. Тук се сещаме за онзи анекдот за Бърнард Шоу и красивата дама на един бал, която рекла на известния писател: представяте ли си, ако двамата имаме деца - умни като вас и красиви като мене. Ами ако стане обратното, рекъл Шоу...
Но да си дойдем на думата - тези прагове  отдавна са трън в очите на работодателите. Повтарят любимите си рефрени срещу тях безспир. Като този: никъде в ЕС нямало минимални осигурителни прагове. Пак вчера социалният министър Бисер Петков обаче информира, че от догодина тези прагове ще се увеличат с 3,9 на сто. Шум по линията, може би. Или речовитите бизнесмени не слушат друг освен себе си. Иначе щяха ли така да оплетат яростните си анализи все в своя поза. Наред с много изречени глупости, с извинение. Стигнаха дотам, че зададоха и въпроса: защо досега, три години след криминализирането на неплащането на осигуровки, няма водено дело или вкаран в затвора нарушител. Ха, че досега всички да са с раирани костюми точно от техните среди. НАП била виновна, че осигуровките не са върху реалните заплати, а не работниците. Че работниците не са виновни е ясно. Но дали бизнесът е вода ненапита? Явно, в осигуряването е пълно с полтъргайсти, дето правят бели и изкарват от равновесие тези мили хора, дето не спят от мисъл за благото на народа. Защо ли тогава ги нарочват заедно с управляващите за това, че правят конкурентоспособност на страната от мизерията на работещите. Или са си напазарували достатъчно властници по изборите, та сега смятат, че щенията им ще минат? Един вицепрезидент на синдикат направо им каза в очите: вразумете се, не тръгвайте на война с народа. Който прави това, е обречен.