А живите?

Потресаващата смърт на 67-годишната Николинка и 31-годишната й дъщеря в Благоевград дни наред не оставя равнодушен никого. Двете жени намерили смъртта си една до друга в схлупената им къщурка, сред студ и нищета. Умрели като кучета. Полицията нямало да разследва двойната смърт, защото е естествена. Няма престъпление. Чужда намеса в смъртта им няма.
Само толкова ли? Нищо ли не струва нашият живот? Сигурно нищо, щом в голям град някой напуска този свят изоставен и низвергнат, при наличието на социални служби, на които работата им е да се грижат за бедните и беззащитните. Даже и без увреждания да са хората, както е в случая, и то не като доброволци и благодетели, а като специалисти, на които се плаща. Въпросите, които всеки нормален човек си задава, не са един и два. Те дори имат точен адресат: съответната служба в областния център, която ни чула, ни разбрала какво става с двете жени дни наред. Вероятно са си карали празниците хората. А и на фона на толкова нуждаещи се, какво значат "някакви" две наказани от съдбата жени? Докато някой случайно не заподозрял нещо страшно. И не открил вкочанените трупове.
Как да наречеш този потрес - безотговорност? Няма толкова силна дума, защото на всеки му идва времето. Но когато смъртта застига хората така, както тези две жени, яростта не е достатъчна, за да илюстрира бездушието, което ни е превзело в борбата за собственото ни оцеляване или в гоненето на лесна служба с повече пари и не толкова зор.
Случаят ще отшуми, както много други случаи на издевателства над стари и беззащитни хора особено по селата, където ги ограбват и убиват за жълти стотинки. Въпреки уверенията, че МВР прави и невъзможното. Топката и в този случай ще се прехвърля от една инстанция на друга, ще се търси вина, която накрая ще се изпари яко дим. Бог да прости мъртвите. А живите?