А данък "дете"?!

Данък "котка" въвеждала била Варненската община, видите ли. Вчерашната новина мина някак между другото, задушена в общия калабалък от безрадостни новини, връхлетели ни веднага след новогодишното безвремие.
Сега ще почнат едни чиновнически походи по апартаментите, едно слухтене кой колко котки държи вкъщи, за колко е платил, плаща ли. С една дума - да им имаш проблема на варненските общинари.
Незнайно защо обаче акцентът в новината бе именно върху котките, при положение че по-интересна е друга "дребна" подробност.
Оказва се, че като истински загрижени за добруването на съгражданите си, мислителите от Варна са гласували и данък "катерушка", и данък "детска пързалка", че и данък "люлка". Благозвучно му викат такса. Така собствениците на заведения с излаз на тротоар, ако рекат да облагородят пространството и да монтират съоръжения за забавления на децата, ще трябва да се бръкнат.
Прекрасна е тази антилогика. Щом искат да е уютно, да се бъркат. Щом искат да изглежда нормално, красиво, удобно, да плащат. Нищо, че таксата предполага някаква общинска услуга за гражданина в замяна на отчислените пари. Нищо, че навсякъде по света именно общините поддържат задължително със собствени средства зелени площи, детски площадки, спортни терени. Че ги и предоставят за безплатно ползване. За да им е уютно, нормално, здравословно, удобно на гражданите. Не на общинарите.
Новаторството на варненци е покъртително. Оттук нататък Фандъкова, която измисли съвършено безсмисления данък "чип" за домашните кучета, може само да им диша прахта. Или пък, за разнообразие, да въведе данък "мушкато" за всяко изнесено сандъче на балкон. А защо не и данък "дете"?! Ще ми ги дундуркат в колички по тротоарите, че и градинките ми ще цапат, че и по катерушките ще ми се катерят! Айде де! Да плащат!