Десен марш

Протестите по жълтите павета се разточиха като превтасало тесто. Какво ли не чух, или не прочетох за ставащото на пъпа на столицата. Най-важното беше да се разграничи този протест от февруарския - на плебеите, които не можеха да си плащат сметките и се разбуниха срещу монополите. Сега бил ударил часът на "качествените, умните, интелигентните, културните, моралните, талантливите, истинските, демократите, вдъхновените, просветените, лъчезарните, артистичните и естетичните" (цитат по Велислава Дъревa), а ония, февруарските, пак по Дърева, били "некачествените, грозните, тъпите, неграмотните, безкултурните, неморалните, скапаните, сдуханите, смотаните, мрачните, бездарните, неандерталните."
Февруарските дрипльовци се оказаха по-зрели политически от тия "качествените, младите, умните...", тъй като лидерите им признаха резултатите от изборите, законно избрания парламент и легитимното правителство. Призна ги и Конституционният съд, но не и тия цивилизованите, които пият "висящо кафе" пред парламента, а вечер се разхождат с децата и кучетата си между някогашния Партиен дом и Орлов мост. Не били представени в парламента - ако това е аргумент, след като се оказва, че много от тях дори не са гласували. В сегашния протест като че ли няма наложени лидери, те са в задкулисието му. Всуе се мори Румен Леонидов да търси нов Бенковски да оглави днешното будно малцинство. Но Иван Кръстев има по-добро зрение и заключава, че Реформаторският блок е "естественото политическо представителство на протеста". И като вижда по-добре, ще да знае откъде текат парите към протеста. Нима пърформънсите и карнавалите са изцяло художествена самодейност, нима кафетата, водата и закуските идват "свише"?
Спомняте си как бе подменен протестът - той започна със злополучната история с избора на Делян Пеевски, но наред с моралната присъда над тази простотия, която не раздели протестиращите на десни и леви, имаше и много други искания, които някаква невидима сила постепенно вкара в руслото на едно- единствено: Оставка незабавно, оставка начаса. И сега улицата кънти от "Десни, десни, десни...". Този десен марш не само се озвучава от вувузели, свирки и барабани, но е илюстриран от лозунги като "Червени боклуци", "Комунист и пирон се бият по главата", "Който не скача, е червен", готови са да ни изпратят всичките в Сибир.
Де ги комунистите! Половината от кабината на Орешарски и той самият са някогашните дейци на СДС, мнозина от министрите са безпартийни,  няколко са предложени от ДПС, на пръстите на една ръка се броят министрите социалисти. Е, има един комунист в парламента - Александър Паунов, но не заради него се развяват байраците на антикомунизма. В тези протести омразата към "червените" не е така откровена, както бе през 1990 и 1997 г. Маската на цивилизованост я прикрива, но и така тя е не по-малко опасна. И смешновата, защото е игра със сенките на комунизма, която трябва да множи страхове. Още повече че е срещу лява партия, която е член на европейското семейство и на всичкото отгоре председателят й е лидер на ПЕС.
Не ми се ще да си спомням оная злощастна барикадна нощ с потрошен автобус, с павета и счупени глави, в която омразата показа злостния си език. Ще сме наивници, ако си мислим, че омразата все ще се стаява в цивилизованата си коруба и няма да се излее на улицата и да обърне хастара на протеста. Усеща се как не може да удържи жлъчта си проф. Михаил Неделчев, само като чуе името на БСП. Такива като него са обявили себе си за демократи и отнемат това право на социалистите. Да напомня ли, че ако има истинската демокрация, то тя е социалната. А за политическата смърт на десните вината не е в БСП, а - в самите десни.
Пред протестите, зад протестите, вътре в протестите се върти широко партийно строителство. Да спасяват давещото се "дясно" в българското политическо море са се захванали неправителствени организации, вездесъщото "Отворено общество", т.нар. институти и центрове за пазарна икономика, за прозрачност, за демокрация и за какво ли не още, чието финансиране не е ясно и на Бога, и ... на "десни" интелектуалци, олигарси. Лидери на Реформаторския блок шетат из редиците на протестите, само дето не плажуваха в "Павебийч", неолиберали - икономисти и политолози, дават пресконференции под небето и обругават всяко решение на правителството и парламента, за да насъкват протестиращите.
На протеста едно си знаят, едно си баят - да се махат, да подадат оставка. Това си е чист рекет. Част от войната на дясното срещу лявото. На която кабинетът на Племен Орешарски няма друг начин да отговори освен с разумни решения за съживяване на икономиката и в социалната политика.