Огромна дипломатическа машина

Борис Бианкери
LA STAMPA

След дълги месеци на преговори между Европейската комисия, Европейския парламент и страните-членки, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) бе официално създадена вчера. Остава да видим дали ефикасността й ще оправдае нейната цена и сложност.

Новата дипломатическа служба на ЕС ще започне да действа в края на лятото. Създаването й бе белязано от трудности, свързани с продължителни преговори между ЕК, Европейския съвет, Европарламента и, разбира се, Лейди Аштън, британската баронеса, избрана за върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, след подписването на Лисабонския договор.
Както винаги, в сърцевината на проблема лежи въпросът за разпределението на властта сред редицата действащи лица, които представляват различните органи на Европейския съюз - как се разпределят задачите между комисията и тази нова служба, особено когато се отнася до чувствителни сфери, които засягат помощите за развитие и хуманитарни проекти? Какъв контрол ще има Европарламентът над върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността и новото дипломатическо тяло? Кой ще отговаря за администрацията на тази служба?
Зад борбата за защита на ролята и изключителните си права, която водят главните участници, остават няколко принципни въпроса: от една страна, комисията е наднационален орган, какъвто е и парламентът, а, от друга, точно обратното - съветът, с който е свързана лейди Аштън, се състои от суверенни държави. Това индиректно създава възможност за конфронтация между защитниците на интеграцията и общите действия и отстояващите интересите на националения суверенитет.
Крайното решение е резултат от един по-скоро мъчителен процес и множество компромиси: по принцип външните политическите аспекти на интересите на ЕС ще бъдат сфера на действие на лейди Аштън и нейните дипломати, докато финансовите ресурси ще се управляват от комисията. ЕСВД ще има право да участва единствено в нефинансовото стратегическо планиране, с изключение на случаите за парични инструменти, предназначени за проекти за развитие. От друга страна, върховният представител ще информира ЕП за важните стратегически решения.

Съюзът в криза няма нужда от това

Никой не очакваше създаването на истинска европейска дипломатическа служба и определянето на ролята й да мине без противоречия, но в крайна сметка може би този компромис ще сработи. Несъмнено структурата й няма да е скромна. Службата ще наброява между 6 и 7 хиляди дипломати, от които малко над половината ще дойдат от институциите на общността и от 27-те страни членки. Повечето от тях ще работят в Брюксел, а останалата част ще бъдат разпределени в 136 представителства в чужбина, с общ бюджет от близо 3 милиарда евро.
Ако Европа трябва да има външна политика и обща сигурност, то създаването на дипломатическото тяло, което ще осигури съдействието и подкрепата за тези цели е естествено пряко следствие. В месеците след назначаването си за върховен представител Лейди Аштън почти изцяло се отдаде на тази роля.
Въпреки това разумно е да се запитаме дали наистина е необходимо спешно да се създава една толкова скъпа и сложна структура в момент, когато националните бюджети търпят драстични съкращения. Във време, в което общественото мнение се фокусира върху хармонизирането на различните национални интереси, стабилизирането на еврото и политическите цели в рамките на ЕС - нещо, което позволява да се отдели твърде малко внимание на една добре обмислена външна политика. Във време, в което всеки вижда, че по-широките външни аспекти, с които трябва да се занимае ЕС, като например политиката спрямо Русия, Турция и дори САЩ, разминаванията са много повече от сходствата. И накрая, в момент, когато повече от всякога е необходимо да има конкретно чувство за реалност, човек се чуди дали е в интерес на ЕС да придвижва проект, чиито функции и роля все още не са ясно определени.
В миналото машината на общността е изпитвала проблемите на гигантската бюрокрация, където желанието за престиж се смесва с националните амбиции: някои вече направиха своите залози за името на бъдещия генерален секретар на новото европейско дипломатичско тяло, който по всяка вероятност - о, чуйте това! - ще бъде французин, посланикът Вимон, до когото ще застане - не случайно - една германка. Въпреки това би било жалко, ако първото дете на Договора от Лисабон не е резултат на конкретна и ефикасна външна политика, а просто още една тежка бюрократична машина, плод на тайни споразумения, без своя идентичност.

Недоволство на старта

Създаването на Европейската служба за външно действие (ЕСВД) бе утвърдено от министрите на външните работи на 27-те страни от ЕС, които се събраха в Брюксел. Предвидена в Лисабонския договор, влязъл в сила на 1 декември миналата година, ЕСВД има за задача да подобри представителството на ЕС по света. Вчера върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън обяви имената на шефовете на 30-те представителства на съюза в чужбина - постове, за чието разпределение страните членки водят ожесточена борба. Сред тях са посланиците на ЕС в Китай, Бразилия, Аржентина, както и постоянното представителство на Евросъюза в ООН. Предвидено е 10 длъжности да бъдат поверени на дипломати от различни държави, а 20 - на чиновници в Брюксел. Още през 2009 г. Жозе Мануел Барозу номинира един от своите приближени за посланик във Вашингтон.
Събитието обаче бе помрачено от стачка на италианските дипломати, отбелязва АФП. Те са недоволни от плановете на правителството да замрази заплатите на държавните служители за три години и да намали бюджетите на министерствата с 10 на сто. Италианците не са единствените, които протестират. Двама бивши френски министри на външните работи - Ален Жупе и Юбер Ведрин, осъдиха, според тях, отслабването на френското външно министерство. Недоволството може да обхване скоро Холандия, Швеция и България, които обявиха, че затварят посолства и консулства по света с цел пестене на средства, отбелязва още агенцията. Докато външните министерства на държавите членки затягат колани, дипломацията на ЕС засилва влиянието си, посочва АФП.
 Катрин Аштън, която де факто е външен министър на ЕС, би искала ЕСВД да заработи в началото на декември, когато се навършва една година от влизането в сила на Лисабонския договор.
"Би било грешка да се смята, че "човекът на Брюксел" ще замени представителите на държавите", подчерта високопоставен източник от голяма страна-членка на Европейския съюз. Той се аргументира, че отделните държави трябва да защитават национални интереси и няма как да останат без дипломатическо присъствие в чужбина.