Най-големият проблем след корупцията е липсата на кадри

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ е роден на 3 септември 1962 г. в Стара Загора. Завършил е химическия факултет на СУ, специализирал е и е бил гост-изследовател в Япония, Франция, Швеция. Доктор на науките по физикохимия, професор в СУ, член-кореспондент на БАН. Един от учените в България с най-високи научни показатели, много цитиран в международни издания, автор на близо 170 научни публикации в реферирани научни списания. Член е на академични институции и редколегии в чужбина. Ръководител на над 45 международни проекта и на проекти към научния фонд у нас, автор на 12 патента. Носител е на престижни европейски награди за високи научни постижения, на Грамота от Японската агенция за изследвания и развитие (1995), на голямата награда "Питагор" на МОН (2010), на голямата награда на СУ за наука (2016) и др. Бил е зам.-министър в МОН и служебен министър (2017).

- Проф. Денков, проблемите в сектора на знанието са твърде много, тук ще акцентирам повече на висшето образование и науката. По проект на МОН служебният кабинет току-що прие Национална карта на висшето образование, която съдържа огромен обем данни и ще определя в кой регион какви висши училища ще има, с какви направления и специалности. Не трябваше ли обаче да се върви в обратен ред - не да се мисли в кои региони няма вузове и там да се развиват такива, а първо да се направи икономическа карта на България - в кои региони каква икономика ще се развива, и да се мисли как специализираните висши училища да се освободят от несвойствени специалности и да подготвят кадри за всички региони в направления, в които са силни и качествени?

- Между двата възгледа всъщност няма противоречие. Там, където вече има бизнес, висшите училища трябва да осигуряват кадри за него. Заявките за потребностите от висше образование в съответния регион трябва да дойдат от местните фирми съвместно с Министерството на икономиката, което има информация за потенциални инвеститори, и с местните власти, които формулират приоритетите за развитие на областите. Да не забравяме обаче, че всеки регион има нужда от учители, медицински сестри, администрация и т.н. Така че въпросът не е само за бизнеса, ние осигуряваме кадри и за социалните и административни дейности в съответните региони.

Там, където няма бизнес, е добре да се помисли как изпреварващо да се развият дейностите, които биха го привлекли. Това са преди всичко качественото професионално образование и висшето образование. Специално за Северозападния регион имаме и трети аспект - демографският проблем. Убедено твърдя, че докато там не се появи качествено висше образование, което да осигури необходимите кадри - най-вече учители, медицински персонал, икономисти, администрация, този регион ще продължи да се обезлюдява. 

- Но ако във Видин примерно, където има нужда от медици, се отвори медицински факултет, кой ще преподава в него - "летящите холандци", прихождащи от други вузове? А качеството на обучението?

- Моята теза - разбира се, тя може да се оспорва - е, че в този регион трябва да се организират водещите висши училища, да се види къде има техни филиали и за какви необходими кадри липсва висше образование. Вероятно ще се започне с "летящи холандци", но ще се търсят и специалисти, които са на място. Трябва да се инвестира не само в организацията, която е отговорност на държавата, но и в координацията между университетите. Така че техническото образование във Видин и медицинското образование в Плевен да се координират с други висши училища, за да се осигурят специалистите за съответната област. Това ще помогне да се привлече и бизнесът. Той пък след това може да върне и хора от други области, а защо не и от чужбина. Ако не създадем условията, това никога няма да се случи.

- Но данните и на МОН показват, че дори тези студенти, които са учили във филиалите във Видин, след завършването си бягат от региона към София или в чужбина, понеже там просто няма работа за тях. Какъв е смисълът да се прави там още едно висше училище?

- Затова казвам, че трябва да се започне от висшето образование за тези длъжности, за които има работа в момента. Успоредно с това трябва да се развият инженерното и професионалното гимназиално образование, защото това са предпоставките за привличане на бизнеса. Статистиката сочи, че висшето образование в региона е в пъти по-малко спрямо това, което му е необходимо като кадри за обезпечаване на основните дейности. 

- Не би ли трябвало да има стимули за бизнеса да наема млади кадри и дори да инвестира за тяхното образование?

- Стимулите за бизнеса са доста ясно регламентирани. Друг е въпросът, че досега в България те не се използват пълноценно. "Тракия икономическа зона" е пример за това как при правилно използване на стимулите може да се развие много успешен бизнес клъстър. В света е много добре познат моделът, при който около образователни институции се развива бизнес - в САЩ, в Холандия и другаде. Виждал съм тези примери с очите си. Развиваш образование, което дава специалистите, а те привличат фирми.

Един пример. Неотдавна в МОН дойдоха министърът на икономиката и голяма немска фирма, която иска да наеме още специалисти в България във връзка с бъдещия завод за електрически автомобили. В разговора инвеститорите казаха категорично, че за тях е много по-важно да намерят необходимите им специалисти, отколкото сумите, които държавата ще им осигури по Закона за насърчаване на инвестициите. Обсъждахме на какво ниво специалисти им трябват, с каква подготовка, в кои университети биха могли да бъдат подготвени и как бихме могли да предоставим средства за това, без да нарушаваме правилата за държавна помощ.

Два дни след този инвеститор дойде друг - немска семейна фирма. Тя научила от първата, че има опция за подготовка на специалисти. Вторите говореха конкретно за Ловеч, който е в Северозападния район за планиране. 

- Това значи ли, че в Ловеч трябва да направим вуз?

- Не казвам това. Казах им, че Техническият университет в Габрово е наблизо. И че можем да подсилим професионалните гимназии в Ловеч. Това е една от причините, поради които с министъра на икономиката сме в синхрон. Той непрекъснато контактува с фирми и е установил, че най-големият проблем в България, освен корупцията, е намирането на специалисти, които интересуват големите инвеститори. 

- Развитието на професионалните гимназии е безспорна необходимост. Много от тях бяха закрити, други западнаха много.

- Задължително е! Всъщност, засилваме професионалните гимназии много съществено чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Двадесет и четири професионални гимназии трябва да се превърнат в модерни обучителни центрове. Но само парите не са достатъчни. Трябва да е ясно къде ще се реализират завършилите по начин, който ги удовлетворява. Всяка професионална гимназия би трябвало да работи със съответен университет по профила си, за да се осъществи тази връзка. Това вече е възможно според Закона за висшето образование. 

- Съвсем накратко за изследователските университети, седем такива одобри кабинетът миналата седмица. Те ще се финансират допълнително за наука с едни 240 млн. лв., което е много добре, но не се ли задълбочава по този начин още повече неравнопоставеността с научните институти, които са категорично недофинансирани за научна дейност?

- БАН получава немалка сума от Плана за възстановяване и устойчивост за т.нар. иновативни центрове. В същото време академията има нужда от допълнителни средства за повишаване на заплатите, които силно изостават от тези във висшите училища. Министерството на финансите дава ясни знаци, че очаква да види как тези средства ще бъдат свързани с продуктивността и резултатите от научната дейност. В БАН беше направена доста сериозна реформа във формирането на работната заплата. Очаквам разширяване на компонентата, свързана с качеството на научната продукция, и допълнително разширяване на дейностите в полза на обществото. Това е добра основа в разговорите с МФ за следващия бюджет. 

- Навремето и Тодор Живков издигна лозунга "Науката - непосредствена производителна сила". Шегата настрана, но не може от науката да се искат само приложни резултати. Подробният международен одит, на който БАН сама се подложи през 2009 г. - единствена в България, показа недофинансиране за фундаменталната наука, в която нашата академия стои много високо в международните класации. Това не го ценим. БАН в прякото финансиране от страна на държавата изостава неимоверно спрямо сродните научни центрове в Европа. А никъде по света няма приложни резултати за ефективно ползване повече от година-две, ако те не се базират на постижения във фундаменталната наука.

- Напълно съм съгласен. За това има предвидени средства за центровете за върхови постижения и за компетентност в оперативната програма за научни изследвания и иновации. Те ще бъдат подкрепени именно за развитие на научна дейност - както фундаментална, така и приложна. Всеки от тях, както и изследователските университети, трябва да си подготви програма за развитие. В тези центрове БАН има водещо участие. Освен това със сигурност трябва да се увеличи бюджетът на Фонда за научни изследвания. С министъра на финансите сме говорили, че за него трябва да бъде заложен по-голям бюджет, а не в хода на годината да се очакват допълнителни средства, които не е сигурно дали ще се получат или не. Националните научни програми също трябва да се променят: с по-малко участници, но с много по-ясен фокус, така че отново да комбинират фундаментални и приложни изследвания. И остава един голям въпрос - как ще се развие Селскостопанската академия като част от цялостната система на науката в България. Тук водещо трябва да бъде Министерството на земеделието и храните.

- Имам и един "еретичен" въпрос: кога частните университети ще започнат да се подчиняват на закона наравно с държавните, защото те сега са във всичко извън всякакви изисквания за прием, за необходим щат, за специалности и т.н., но дипломите им се признават еднакво от държавата? Всъщност, имаме вид дискриминация на държавните вузове, нарушаване на всякаква конкуренция и пълна слободия на частните. 

• - Въпросът е много важен. Той е тема за много по-широк разговор. Той трябва да започне оттам каква е ролята на инвестициите в образованието и как се сравняват инвестициите в държавните висши училища спрямо тези в частните, какви са ефективността и възвръщаемостта от тези инвестиции. Ако имаме министър на финансите и министър на икономиката като сегашните, с тях този въпрос може да се отвори.