Здрав болен носи

Удивително е напористото желание на властта, която във всичките си форми работи по-зле от БАН и има доста по-лош имидж от учените, да възседне управлението им, финансите им, имотите им. Големите спорове около промените в закона за БАН не са по проблемите на науката, а са единствено за това кой да я управлява. С това не се решават никакви проблеми на изследователската дейност, но със сигурност ще се появят нови. Най-много и имиджът на БАН да отиде надолу.
След близо две години непочтени атаки, тормоз, лъжи, инсинуации и щурмове срещу БАН от всякакъв род от страна на двама министри, след заплахата да бъде разформирована академията с помощта на купчина объркани депутатски глави, обществото получи неочаквана надежда да си отдъхне от безсмислената война. Ненадейно и стремглаво се намеси премиерът Борисов. Какво каза? Поиска да се постигне максимален консенсус за поправките в закона за академията - и между партиите, и с учените. И да се направят две неща: БАН да се отчита пред парламента и да си направи настоятелство, в което да влизат двама министри, шеф на ресорната парламентарна комисия, двама председатели ни академията - настоящият и предишният, хора от бизнеса, които да помагат и да търсят пари за БАН. "А после Дянков ще намери как да даде допълнително финанси на БАН." Тъй рече премиерът. И предупреди: "Не искаме да управляваме БАН. Минимум намеса на държавата!"
Борисов обаче предполага (ако всичко не е пак театро), а Дянков и Игнатов разполагат. Какво направи министърът Игнатов? Измисли нов проект - настоятелство, което не е настоятелство, а конвент. Според него всички вътрешни органи на управление на БАН трябваше да се ликвидират, а връз институтите (откриване, закриване, имоти, пряко политическо назначаване на директорите) да се възцари въпросното нещо, наречено настоятелство. Всякаква автономия и независимост на науката трябваше да се премахнат. А някъде отстрани да увисне в пространството дружинката на академиците и да се наслаждава на почетни функции. Целта бе ясна - да се изпълни маниакалната мечта на Дянков: институти и имоти да му паднат в ръцете; да се изпозакрият, да се продадат. Тази своя цел той обяви публично и ясно във в. "Капитал" и в "Дневник" преди 4 години. И си я преследва.
В работната група, която (както пожела премиерът) бе създадена в парламента, министър Игнатов изненадващо нарече новия си проект "идеалистичен" и неизпълним и обяви, че ще се съгласи с всякакво смекчаване на текстовете "в името на мира". Остана неясно защо изобщо го внесе - може би, за да стои като лоша заплаха за учените, за да се подслади всеки "по-мек" вариант? В работната група влизат по един депутат от всяка парламентарна група и представители на академията. И се започна една хаотична надпревара - кой депутат повече текстове да предложи. С това не изразявам неуважение към депутатите, просто хаотичното писане на закони за две седмици води до лоши закони. А отдавна се видя, че в тези за науката и образованието една неправилна или неточна думичка проваля дори най-добрите замисли.

* * *
В Европа днес има 56 академии на науките. Тяхната основна характеристика е, че те са организации, независими от властта и автономни. Ползата от науката е именно в независимостта й от властта. Как сродните нам държави, които за 20 години ни изпревариха по всички линии, се отнасят към националните си академии на науките? Какво пише например в новия Закон за Унгарската академия на науките, приет през 2009 г.? Чл.1 на този закон гласи: "Унгарската академия на науките е независима публична асоциация, основаваща се на принципите на самоуправлението и действаща като неделима общност. Тя носи отговорност за развитието, поддържането и представянето на науката". В чл.2 на закона се казва: "Академията се финансира на отделен ред в централния държавен бюджет, като средствата покриват бюджета на звената на академията, работещи като публична асоциация, неформираща печалба". И следва текст: "Академията се представлява от нейния Президент, който е с ранг на министър; членовете на Главния научен секретариат на академията имат ранга на държавни секретари". Такова е отношението към националните академии на науките в цивилизованите страни.
А у нас? У нас работната група в парламента две седмици умува какво да върши бъдещото настоятелство на БАН. Премиерът каза ясно - то не бива да управлява. Вносителят на предишния скандален проектозакон на ГЕРБ - Румен Стоилов, преди дни в интервю заяви, че "настоятелството няма да отнема управленски функции, а ще има само съвещателен глас". Да, ама не. Усещането е, че съветът на настоятелите на БАН трябва хем да диктува всичко - приоритети, разпореждане с имотите и с финансите, закриване и откриване на институти (ех, Дянков!), хем политическият диктат някак да се прикрие зад думички като "подпомага" и "съгласува", та БАН да не изскочи отново на улицата. Извиването на ръце, на което е подложена академията и в момента, е безпрецедентно в цялата история на тази най-стара у нас 141-годишна институция, създадена преди българската държава. БАН е направо предупредена "да прави компромиси, за да не стане по-лошо". Дори в репресивните сталински години такава заплаха за структурата на БАН и такова откровено неуважение не е имало. Но вижте в аналите от онова време - имало е яростен отпор от тогавашните академици и от тогавашния председател на БАН акад. Димитър Михалчев срещу намеренията на властта да яхне академията и да й отнеме автономията.

* * * 
Иначе в Закона за висшето образование има цяла глава за автономията и в нея ясно е записано какво прави Съветът на настоятелите към всеки държавен вуз. В него не може да участват представители на властта! Членовете му са дарители. Той подпомага за ефективно и прозрачно управление, дава становище по основните въпроси и по отчетите. Защо на БАН се отказва същото? А преди дни Игнатов обясни, че МОМН замисля настоятелства и към всяко средно училище - като помощен орган. Значи във всеки вуз и всяка гимназия настоятелството ще е помощно, а в БАН то ще контролира и - завоалирано, ще управлява. С него Общото събрание на БАН щяло да съгласува решенията си. А първият въпрос за бъдещото грижовно настоятелство бе: ами ако то не е съгласно с решенията? И опитите на Игнатов да  вкара за членове предпочитани от него хора като Благовест Сендов вече започнаха. Нормално е един съвет на настоятелите да подпомага, да съветва, да консултира. Но никъде в научните организации в ЕС няма "настоятелство", което управлява "отгоре". В нормалните страни е обратното - академиите на науките са настоятели и съветници на властта.
Съмненията са естествени, когато трябва да очакваме помощ и грижи за финансирането от двама министри, които две години се гаврят с БАН. Пък и какво да гадаем, като Игнатов продължава да повтаря колко харесва първия вариант на ГЕРБ за "ботуш" над БАН и съжалява за него, а преди няколко дни Дянков в интервю направо си каза: "Не съм променил мнението си за БАН; от моите уста обещание за повече пари за БАН не е излизало; те първо да направят реформи". Да беше казал този човек, определян като опасен за България, за каква реформа говори. Защото досега е заявил само една: БАН да я няма.

* * *
Наистина интересен въпрос е какви реформи трябва да извърши организация, в която като навсякъде си има проблеми за решаване, но според всички резултати тя е водещата научна институция на България. Тези резултати я извисяват в пъти над всички останали звена в науката и висшето образование. Много висока оценка от международен одит; международно признати научни разултати в световните класации на научни публикации; 55-о място по качество сред 300 водещи научни организации в Европа; повече от половината български научни проекти в рамковите програми на ЕС; още повече - в НАТО, ЮНЕСКО и пр.; най-големият брой патенти у нас; спечелени пари от ЕС - повече от вноските на България за цялата страна; близо 1000 обучавани студенти и над 600 докторанти; над 7700 световни учени зад БАН и в защита на БАН плюс деветима нобелисти; 90% от българското население зад БАН. И всичко това е постигнато, като втора година учените са с намалени заплати, без пари от държавата за ток, парно и за каквото и да било. И с доказана най-висока производителност в света (!) - според признатата методика за цената на единица резултат спрямо вложените средства. Та кой е здравият и кой болният в тази държава? Каква реформа - към погубване на това, което в България е комай единствената оцеляла ценност?


* * *
Най-лошото е, че Дянков и без "реформа" убива БАН. Той целенасочено сви субсидията за академията до 70% от заплатите и ни стотинка за ток и парно и пр. Това вече разрушава науката като дейност. Млади и немлади учени напускат на групи институтите - и да ти е мила науката, децата ти все пак нещо трябва да ядат. Ако това не се поправи, и то веднага, няма да има за кого да се измисля "реформирана академия". А е очевадно, че точно това никой няма намерение да решава. При цялото добронамерено желание на депутатите в работната група никой не отваря ни дума за финансирането. Заклинанието "няма пари" е нагло на фона на многохилядната армия чиновници от над 130 агенции и други държавни ведомства, които и високите заплати си получават, и парно имат, и с ток си светят, и по света пътуват. От тях Дянков не иска "реформи", когато им дава 128 млн. лв. повече за бонуси и екстри, както се разбра в НС миналата седмица. Дори ДАНС имала за заплати 56,6 млн. лв. - колкото цялата БАН! Но ДАНС е получила и още 28 млн. лв. отгоре за дейност, БАН не е. НСИ пък съобщи, че средната заплата в държавната администрация се е увеличила в края на 2010 г. до 812 лв. Учителите взимат средно 710 лв. В БАН по волята на Дянков заплатата е намалена наполовина и сега средната там е 480 лв. - за хората с най-висшата квалификация и с най-добрите резултати в страната. Защо?         
Щели били да финансират приоритетно с повече пари някои институти - без промяна в субсидията на академията. Някой трябва да отговори какво се случва при това с останалите, за които няма да остане стотинка. Това, което иска Дянков от 2007 г. насам? В същото време едни витии папагалят из медиите, че "за да се спаси, академията трябва да се реформира" - като един дългогодишен шеф на вуз, който никога не се е отлепял от нулата в световните класации на научните резултати, но акъл у нас всеки е петимен да дава. Да се спаси БАН от какво? Или от кого? От подмяната на науката с "правилните" псевдокорифеи, гледащи и към парите, задали се по европейски програми?
А в това време какво прави Европа! На 9 февруари ЕК огласи рамката за нова Зелена книга за науката и иновациите, до май месец всички страни членки трябва да я обсъждат и да дадат идеи. Предвижда се обща за ЕС стратегическа рамка за финансиране на науката, максимално ефективно използване на качествения научен потенциал, насочване на ресурсите към най-качествените структури, ориентиране на икономиките към иновации и наукоемки производства с нови работни места. Проучване на ЕК току-що показа, че само една наша фирма е в списъка на 1000 предприятия в ЕС, които инвестират в иновации. Е, няма да има у нас кой да създава иновации. Ние се връщаме 60 години назад, властта у нас е заета с грижата да яхне (или да смачка) най-силната научна организация. А дори работната група да стигне до желания от нея консенсус, кое гарантира, че текстовете й ще останат факт при това мнозинство в пленарната зала...