Застраховка за политическо оцеляване

Евгени Генов


Новината от петдневната визита на военния  министър Тодор Тагарев в САЩ засега е, че няма новина. Извън протоколните и задължителни в такива случаи послания за развитие и задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на военната сигурност и отбраната, под "задълбочаване" на стратегическия диалог се разбира, че не са постигнати някакви нови договорености. Поне това се вижда от официалните съобщения на военното ни ведомство и от интервютата на Тагарев пред местни кореспонденти на родни национални медии. Освен ако няма нещо друго, което не се обявява публично и за което ще разберем след месеци.
Министърът заявява, че САЩ дават много висока оценка на усилията на правителството за модернизация на Българската армия и за повишаване на отбранителния потенциал на страната, за увеличения военен бюджет и т. н., което може само да ни радва. Но ние си го знаем това. Тагарев признава още, че от Вашингтон

не са поставяли допълнителни искания

към нас за оказване на помощ на Украйна. След многобройните негови срещи и разговори изводът е, че сътрудничеството между България и САЩ в сферата на отбраната ще се развива и надгражда. А някой съмнява ли се, че може да не е така, независимо кой е министър на отбраната. Независимо дали е той или някой друг. Защото монопол или своеобразен патент върху развитието и задълбочаването на това сътрудничество няма и не може да има. А такива индикации от днешните управляващи вече се забелязват. Мисля си, че след като визитата на Тагарев в САЩ не произведе новини, целта е по-скоро тя да послужи за сигнал или нещо като вид застраховка за неговото политическо оцеляване при предстоящата ротация. Защото наближаващият 6 март ще е своеобразен Рубикон за кабинета на сглобката. Родният управленски елит е свикнал да мисли и действа по опростената максима - щом отвъд Океана приемат Тагарев официално и го хвалят, значи добре е да го прескочи.
Почти веднага след злополучния гаф с депутатските покани за Богоявление военното ведомство пусна програмата за петдневната му визита във Вашингтон. Най-общо тя се свежда до следното. Посещение в заводите на компаниите, които произвеждат изтребителите Ф-16, блок 70 за България и бойните бронирани машини за пехотата. Срещи в Пентагона, Държавния департамент, Съвета за национална сигурност, Конгреса на САЩ и Агенцията за сътрудничество в отбраната и сигурността. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който е включен в делегацията,  пък ще гост на американския си колега генерал Чарлз Браун и на други представители на американските Въоръжени сили.
По лошо и непредвидено стечение на обстоятелствата Тагарев не успя да се срещне със своя колега и домакин Лойд Остин, а разговаря със зам.-секретаря по отбраната на САЩ Катлийн Хикс. Тя го е похвалила за напредъка по отношение на модернизацията на Въоръжените ни сили. Двамата говорили и за необходимостта от изграждане у нас на регионален център за ремонт и поддръжка на бойните бронирани машини "Страйкър", които купуваме от САЩ. Обсъдена била и сигурността в Западните Балкани и заплахите, произтичащи от случващото се в Червено море и Аденския залив.
Идеята за регионален център за ремонт и поддръжка на "Страйкър" е интересна, но според мен е малко трудно осъществима и е повече в сферата на пожеланията. В нито една натовска армия на нашите съседи няма на въоръжение бойни машини "Страйкър". В Европа ги има - 183 бр., и само във 2-ри кавалерийски полк на американската армия, базиран в Германия. Така че какво ще ремонтираме и поддържаме, не мога да разбера. Освен това в решението на Държавния департамент на САЩ за тази сделка пише дословно: "Няма известни офсетни споразумения, предложени във връзка с тази потенциална продажба." Затова може да се каже, че визитата на Тагарев не внася нова светлина по изпълнението на договора. Той вече е подписан. Но не от него. Интересно защо толкова се гордее с тази сделка, под която стои не неговият подпис.
А спомняте ли си как именно този договор ядоса партиите, поддържащи кабинета, защото той настоя парламентът спешно да го ратифицира. Защото щял да лети за Вашингтон. От ГЕРБ го заподозряха, че иска да се снима с документа и да се похвали в САЩ. А Делян Пеевски се ядоса сериозно и размаха пръст на министъра с думи от рода на: "Тагарев не може да заповяда на депутатите. Да вземе да научи кой е работодател на правителството. Ратификацията е предвидена в програмата на Народното събрание и ще стане в заповядания срок."

За обстановката в Червено море

Да, там трябва да се възстанови свободното и безопасно корабоплаване, за да не страда световната морска търговия от ударите на хутите. Но ситуацията е деликатна и всяко прибързано изявление или действие от наша страна е много опасно, защото все още двама българи от отвлечения кораб "Галакси лейдър" са в плен. А Тагарев обича да дърпа дявола за опашката. Неотдавна той обяви, че България ще се включи в наказателната операция в Червено море. Макар и само с щабни офицери. Но това излага на сериозен риск живота на нашите сънародници. Испанците по-прости ли са от нас? След първите удари на САЩ и Великобритания по позиции на хутите в Йемен, преди няколко дни Испания официално обяви, че излиза от коалицията и се отказва от участие в операцията.
Тагарев се срещна и със заместник-помощник секретаря на ВВС по въпросите на международното сътрудничество Кели Сейболт. Тя го уверила, че проектът за доставка на изтребители Ф-16, блок 70 за България се изпълнява по стандартите, изискванията и отговорностите като за американската армия. По друг начин едва ли би могло да бъде. Във Вашингтон Тагарев съобщава пред кореспондента на БНР, че "към края на пролетта следващата година би трябвало да видим наши летци в България да летят на Ф-16." И може би заради това е поискал да отиде в завода в Грийнвил, Южна Каролина, където се произвеждат изтребителите. А защо е необходимо? Само преди няколко месеца - през октомври 2023 г., делегация от специалисти от ВВС посети завода, дори се снима пред българските изтребители на конвейера... Но друго си е лично да отидеш, за да се видиш по медиите.
"Проектите, за които ние вече сме сключили договори, които изпълняваме съвместно със Съединените щати - това е по отношение на нашата армия. Също така евентуално разполагане на войски на наша територия, подготовката на инфраструктура". Това е другата "новина", която Тагарев лансира по БНР от Вашингтон. Тя хвърли в смут общественост, политици, медии. А и тук новина просто няма. Защо трябваше министърът да казва това и да тревожи излишно хората, нямам представа. Обяснявам простичко - става дума за проект в с. Кабиле, на 7 км от Ямбол, където ще се изгради инфраструктура за приемане на многонационалната бойна група с водеща държава Италия, която сега е дислоцирана на полигона "Ново село". Идеята и плановете на НАТО са тя да прерасне в бригада в случай на необходимост, а сега е с ранг на батальон. Това бе съобщено пред медиите още миналата година по време на учение на "Ново село" от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Но кой да помни? Освен това този проект е включен в правителствената Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., гласувана от парламента.

Разполагането на допълнителни войски,

макар и съюзнически, се извършва с решение на Министерския съвет след одобрение от Народното събрание. Такива са законите засега у нас. Това не може да се скрие и не става от днес за утре. Но за да се случи, трябва да има обективни причини и реална опасност за териториалната ни цялост и риск да бъдем въвлечени във война. Подобни тъмни облаци още не са изпълзели на хоризонта. Засега. Войната в Украйна се очертава в следващите месеци да се превърне по-скоро в позиционна. Не се наблюдават резки изменения в конфигурацията на фронтовата линия и според експерти тази тенденция ще се задържи до пролетта.
Иска ми се да цитирам едно мнение на сегашния заместник-министър на отбраната Атанас Запрянов от миналата година, който, според мен, е по-добър военен експерт от патрона си: "Към момента няма опасност войната да напусне пределите на Украйна и да се прехвърли на територията на НАТО. Тези доклади /на спецслужбите за рисковете от войната за нас - б. а./ трябва да ни притесняват не от гледна точка на разширяването на войната чрез излизане от границите й, а с някои събития като Каховската водна електроцентрала. Ако имаме някоя авария в Запорожката АЕЦ, ефектът може да засегне и съседни държави." И добавя, че това е оценката както на политическото ръководство на МО, така и на военното разузнаване.
Така че в крайна сметка ми се струва, че резултатите от визитата на Тодор Тагарев в САЩ ще станат ясни най-късно на 6 март.

Гласове