Съдбовните избори на 2024-а

Тази година се очакват избори в 64 държава с население над 4 млрд. души, като по експертни оценки ще гласуват над 2 милиарда избиратели. Най-много президентски и парламентарни избори ще има в Европа - в 19 държави. Следват Африка (18 държави), Азия (16), Америка (7) и Океания (4). В поне 12 страни изборите за държавен глава и парламент ще се проведат в един и същи ден.

Президентски избори

Такива ще има в държави, които влизат в десетката на страните с най-многобройно население - Индонезия, Мексико (14 февруари), Русия (15-17 март), САЩ (5 ноември). В Индонезия и САЩ президентският вот съвпада с парламентарния. Президентски избори ще има още във Финландия (28 януари), Северна Македония и Литва (през пролетта), Исландия (юни), Румъния и Молдова (ноември), Хърватия (декември), в Словакия и Грузия (без определена дата).  
В Америка президентски избори ще има още в 5 държави - през февруари в Салвадор, май - в Доминиканската Република и Панама, октомври Уругвай и във Венецуела през втората половина на годината. Освен Венецуела, в останалите страни президентският вот ще се проведе заедно с парламентарния.
В Азия ще има президентски избори в Азербайджан (7 февруари) и Шри Ланка (датата ще се уточни). Вече се проведоха избори в Тайван, спечелени от кандидата за независимост от Китай. Предстоят избори за държавен глава в 13 страни от Африка, както и в две държави от Океания - Палау и Кирибати.

Парламентарни избори

Освен за Европарламент в Европа ще се проведат парламентарни избори в 11 държави - Австрия, Белгия, Беларус, Великобритания, Грузия, Литва, Португалия, Сан Марино, Северна Македония, Хърватия и Чехия.
Най-масовите ще бъдат в Индия (май-юни), където са регистрирани 900 млн. избиратели при население от 1,4 млрд. души. В един и същи ден за парламент, но и за президент ще се гласува в Индонезия и Шри Ланка. Ще има избори и в Бутан, Пакистан, Камбоджа, КНДР, Репулика Корея, Малдивите, Монголия, Йордания, Иран, Узбекистан и Сирия  
В Африка 10 държави ще избират свои парламенти, също още направят и 4 държавни от Океания - Тувало, Соломоновите острови, Кирибати и Палау.

Мнозинството без власт
срещу малцинството с власт

Фьодор Лукянов*
 

Либералната демокрация и пазарната икономика победиха съветската власт с нейната планова икономика. Скоро обаче от формулировката "либерално-демократичен" парадоксално се изпари втората й част, поне в първоначалното й разбиране: така демокрацията като управление на мнозинството, като се вземе предвид мнението на малцинството, се трансформира в либерална схема, където малцинството получава по-голяма морална и политическа правота от мнозинството.
В почти всички страни от Г-7 рейтингите на управляващите партии/коалиции вече са изключително ниски, тоест правителствата представляват интересите на малцинство от населението. Алтернативните сили, които предизвикват сегашното правителство, са заклеймени като популистки. Този термин (между другото, произлизащ от думата populus - "народ") стана почти ругателски и на мейнстрийма бе наредено да се бори срещу онези, които той обозначава. Докато самият мейнстрийм не трябва да се променя.
В резултат управляващият елит представя почти всеки едни избори като битка за демокрация. Изводът е, че демокрацията е победа на "правилните сили". Съответно тези, които искат да обърнат курса, се обявяват за врагове на демокрацията, дори мнозинството да е на тяхна страна.
Концепцията за "глобално мнозинство" (т.е. държави извън западната общност) апелира за паралелизъм между процесите в отделните страни и на глобално ниво. Западът играе ролята на глобалния управленски елит. Няма нито една "популистка" сила, която да му се противопостави. Но има голяма среда (самото "световно мнозинство"), която е убедена, че малцинството (Западът) злоупотребява с властта. Получава се не твърдо, а вискозно, сгъстено, но нарастващо съпротивление на материала, поради което ефективността на американската политика и съюзниците й намалява. В самата западна общност има нарастващо искане от страна на "популистите" да се намали участието й в световните дела, тъй като разходите надвишават ползите.
Във водещите западни страни предстои сериозна битка между "популистите" и истаблишмънта, като основната арена, разбира се, САЩ. Глобалните мнозинства и мнозинствата в малцинствените страни могат да си взаимодействат. И тук по-нататъшното преобразуване на света ще получи мощен тласък.

*Авторът е водещ руски политолог, председател на Съвета по външна и отбранителна политика, директор в Международния дискусионен клуб "Валдай". Предлагаме със съкращения анализа му, публикуван в редица руски издания.

Какъв завой ще поеме Европа?

През лятото ще се проведат изборите за Европейски парламент. Засега социологическите проучвания сочат, че групата, която значително ще увеличи броя на депутатите си е тази на националистите. Още повече, че партията на унгарския премиер Виктор Орбан ФИДЕС, която вече не е част от десните (ЕНП) усилено преговаря с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). А там са "Италиански братя" и полската партия "Право и справедливост". Анализаторите твърдят, че ако това стане - групата ще нарасне значително.
Тенденцията в различните държави да се увеличават избирателите на крайнодесни партии се дължи на няколко факта - притока на мигранти, висока инфлация, голяма безработица и политическа криза.
Самият факт, че в Германия се говори за забрана на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (и то в момент, когато тя става втора политическа сила и изпреварва социалдемократите), показва, че традиционните формации са се провалили.
От друга страна, френският "Народен съюз" на Марин Льо Пен (първата вдясно на снимката) показа, че не е за подценяване и народът си задава въпроса дали не са допуснали грешка, давайки втори мандат на президента Еманюел Макрон.
Свободното движение на хората и даването на всякакви свободи изигра много лош номер на лидерите в Брюксел. Това даде възможност на различни популисти да бъдат предпочитани от избирателите.
Въпреки че и на предишния вот за Европарламент, социологическите проучвания сочеха, че крайнодесните лидери ще имат успех, но това така и не се случи.
До изборите има още няколко месеца. Какво ще се случи - предстои да видим. През последните няколко години социолозите се провалят в прогнозите си, не само у нас, не само в Европа, но и в цял свят. Политическият пейзаж на континента може да се промени сериозно, ако европейските лидери не положат максимум усилия, за да се излезе от политическата криза.

Куршум за изборите в САЩ?

На финалната права от президентската гонка в САЩ на 5 ноември се очаква да видим 81-годишния Джо Байдън и 77-годишния му предшественик Доналд Тръмп. Политическата схватка между тях е "на живот и смърт" и не само, защото Тръмп обвинява Байдън, че му бил откраднал изборната победа през 2020 г. Просто по възловите проблеми за развитието на страната си двамата са на противоположни полюси. Най-важните политически разломи минават през финансите, климата, добивната индустрия, мигрантите, джендър идеологията, външната политика и ролята на САЩ в света. За разлика от действащия държавен глава съперникът му иска Вашингтон да загърби мераците на световен управител, да се фокусира върху вътрешните проблеми и да тушира конфронтацията с Русия. С едва дума глобализъм срещу изолационизъм.
Социологията показва предимство на Тръмп. Според допитване на в. "Уол стрийт джърнъл" от декември 47% биха гласували за Тръмп, а за втория мандат на Байдън 43 на сто. Според 17 анкети на "Вашингтон пост" от ноември-декември само 38% одобряват Байдън, а 58% не харесват политиката му, което е антирекорд за управлението му.
Отделно проучване, за което писа изданието The Hill (специализирало се върху работата на Конгреса) показва, че Тръмп е по-популярен от Байдън средно с 5,28 процентни пункта в решаващите колебаещи се щата - Северна Каролина, Джорджия, Уисконсин, Невада, Мичиган, Аризона и Пенсилвания. Твърди се също, че той имал най-ниския рейтинг от 7-те си предшественици в годината на изборите.
Не случайно Байдън се оплаквал, че указанията му в икономиката "не са могли да променят съществено" положението в страната, както писа "Вашингтон пост".  
Журналистът Марк Тисен представи във "Вашингтон пост" списък с грешките на Байдън - първо, самата му претенция за втори мандат, защото е стар и вече му "хлопа дъската", забавянето на оръжията за Украйна, мигрантската криза на южната граница, трикратното увеличение на внесения руски уран, което правeло САЩ зависими от Путин, безнаказаните атаки на Иран срещу силите на САЩ, допуснатият инцидент с шпионския китайски аеростат, изпускането на контрола върху антиеврейските акции в страната в хода на войната Израел-Хамас, замесването му във финансовите операции на сина му и брат му. Според ширещото се мнение дори значителната част от привържениците на Демократическата партия не харесват Байдън, но ако все пак гласуват за него, то ще е на принципа за "по-малкото зло".
Разбира се, не са малко и американците, които отхвърлят Тръмп - защото е  бизнесмен, а не политик, защото е странен и своенравен, склонен да прави нещата на своя глава.  
Но тези недостатъци остават на резервната скамейка в сравнение с прегрешенията на Байдън на игралното поле.
По повод съдебните дела и решения срещу Тръмп, налага се мнението, че те само вдигат рейтинга му и няма да му попречат да се изправи срещу Байдън и да го победи. В подобни случаи правораздаването в САЩ се оказва с две лица - за него е валидно както, че чашата е полупразна, така и че тя е полупълна. Темида атакува Тръмп единствено заради тормоза и да го накарат да стъпи накриво в кампанията, за да загуби вота.
Вотът в САЩ обаче може да стигне и до криминална развръзка. В интервю за YouTube канала Judging Freedom, бившият анализатор на ЦРУ Рей Макгавърн твърди, че за Байдън залозите са особено високи, той и синът му са изправени пред затвор, ако загуби изборите. Дали няма да предпочетат куршум за Тръмп пред бюлетината, за да не попаднат зад решетките. Такава развръка не е чужда за политическата сцена на САЩ.   

Тръмп в прав текст:

"Байдън е изключително некомпетентен. Единственото нещо, което умее да прави добре, е да мами на избори. Те (демократите) са добри в манипулирането на изборни резултати и също така са страхотни в преследването на политическите си опоненти. Те не знаят нищо друго".


"Не мисля, че някога сме били подлагани на такава опасност от трета световна война, както сега. И както казвам във всяка реч, ще предотвратя трета световна война, познавам всички тези хора".


"Ако аз нямам имунитет, тогава корумпираният Джо Байдън също няма да има имунитет. Нахлуването [на мигранти] през границата и предаването на Афганистан сами по себе си биха били достатъчни, за да бъде обвинен Джо, да не говорим за милиони долари чуждестранни пари, които се оказаха Дв неговите джобове. Като хвърли Министерството на правосъдието срещу неговия политически опонент, срещу мен, Джо отвори огромна кутия на Пандора".



Байдън каза:

"Бившият президент на Съединените американски щати създаде и разпространи мрежа от лъжи за изборите през 2020 г. Той направи това, защото постави властта над принципа. Той не може да приеме, че е загубил".


"Той използва думи, използвани от нацистите през 30-те години на миналия век и ще използва президентството си за отмъщение, ако бъде преизбран. Тръмп също говори за отравяне на кръвта на Америка, което отразява нацистката реторика".

Путин forever

Президентските избори в Русия много точно са описани от човек, който би трябвало да е противник на кандидата, за който никой не се съмнява, ще се спечели убедително вота, дори най-заклетите му врагове на Запад. В интервю за израелския журналист Арександър Валдман избягалия в САЩ журналист от Западна Украйна Руслан Коцаба казва, че Путин вече мобизира целия народ за изборите.
"Аз общувам с руснаци, те казват: "Слушай, а ти какво очакваше, ние сме империя, императорът трябва да бъде твърд". Един вид, целият свят е срещу нас и това му осигурява мобилизация на електората на изборите през март. Той ще победи убедително. Американската или украинската пропаганда ще говори, че това е нагласено, но аз също имам своя фокус-група сред руските избиратели. Там при тях има някои, наричани "либерда", но всички други са за Путин. Путин forever (завинаги)".
Според проучване на националната социологическа агенция ВЦИОМ от миналия месец Путин се радва на одобрението на 78% от избирателите. Впрочем рейтингът му никога не е падал под 70% в досегашния му 4-годишен мандат. Почти със сигурност няма да се стигне до балотаж.
Не е задължително липсата на интрига и предизвестената победа на Путин да се тълкува единствено като антидемокрация и авторитаризъм. Политиката не е игра на рулетка, в който цялата нация да трепери до последно на кое число ще спре завъртялото се топче.
Предизвестената победа на Путин гарантира нещо, което е съдбовно важно и за държавите, и за демокрацията - предвидимостта в политиката.  И непоправимите либерали желаят предвидимост, защото е условие за успешно управление. А и ако погледнем президентските избори на Запад, в повечето случаи предварително се знае кой води и кой ще е победителят. Интригата е само в това с колко ще победи. А онзи, който клейми липсата на изборна рулетка като антидемократизъм, прилича на самонадеян шофьор, който вини другите, че спазват сигурността на движението.
Изборният процес в Русиь е организиран така, че кандидатите да представляват възможно най-широка "извадка" на обществото, но и сред тях да не попаднат "самодейци" и държавното управление да не се окаже в ръцете на случайни хора, както се случи в редица държави в Източна Европа и по света.
В навечерието на Новата година приключи процедурата по предлагане на кандидатите. На 10 февруари руската ЦИК ще посочи кои кандидати ще бъдат вписани в бюлетините. Според експертите избирателите ще видят в бюлетините 4-6 имена, сред тях и на Путин.
Според промените в конституцията от 2012 и 2020 г. избраният президент има право на два 6-годишни мандата и може да управлява до 2036 г.  


Дословно от руския лидер:

"Ще има мир, когато постигнем целите си. Те не се променят. Ще ви припомня това, за което говорихме - денацификацията и демилитаризацията на Украйна, нейният неутрален статут".


"Русия няма интерес, нито геополитически, нито икономически, нито политически, нито военен, да воюва срещу страните от НАТО. Русия не възнамерява да воюва срещу Европа. И защо ще са ни нужни тези страни от НАТО? Не са ни нужни - никога не са ни били нужни и не ни трябват сега, и няма да имаме нужда от тях в бъдеще".


"Ако говорим за война между велики ядрени сили, то тогава това ще бъде съвсем различна история. Не мисля, че хората със здрав разум могат да си помислят за такова нещо, но ако все пак им хрумне подобна мисъл, това може само да ни накара да бъдем предпазливи".

Материалът подготвиха Таня ГЛУХЧЕВА  и Юри МИХАЛКОВ