Писмо до лудницата

Георги Коновски

Кой може да каже колко сме ние, откачалките? На око - около десет милиона. И нали сме с двойно съзнание, сами си говорим. Щото не ни се слушат политиканите, дето все ни поучават. Затова и сами си говорим. Така поне не пада нивото на събеседника ти.
Иначе - тук сме се събрали все повредени от реалността. Един се върнал вкъщи посреднощ и гледа жена му лежи с кървава физиономия на леглото. Стреснат я полял с вода. Да намери раната. Пък тя си била направила ягодова маска. Друг пък мръднал, когато видял върху главата на жена си змии. Цапнал ги с лопатката, а то се оказало, че благоверната му си била направила модна прическа. От ония на плитчици... Трети превъртял, когато се оженил. Първа, втора, пета брачна нощ - нищо! Нямало инструкция за действие, пък той, компютърджията, не бил свикнал на хакерски дейности...
Най-хубавото е, че не ни дават да гледаме телевизия. Да не се влошава състоянието ни.
Но от време на време докарват някой нов, та научаваме новините. Бил на предизборно събрание, пък кандидатът се обърнал право към него с обещание да направи всичко възможно, но да му осигури повече работа. А нашият бил гробар.
Абе, отскоро е тук, ама редът и спокойствието му се отразяват благоприятно. Дори помага на готвача - првозащитник и бранител на фауната. Който твърди, че трябва да се отнасяме добре с животните. Та да стават по-вкусни. Има и други занаяти, ще знаеш. Та има надежда за него. Не като ония, дето ви разправях. Докараните от жените си. Защото живот на човека се дава само веднъж, но свястна жена - по-рядко.
Пък и мъжкото търсене е потиснато от женското предлагане. Нали сме накрая на града - всеки ден гледаме парадния шпалир от мацки покрай магистралата. Е, бизнес, какво да се прави! Важното е, че нашите моми правят секс за пари, но обичат безплатно и с любов.
Идват едни лимузини с борчета, качват ги, сетне ги докарват уморени с честно спечелените пари. Напоследък много станаха тия борчета. Не ходят вече по разните Флориди, Майорки, Анталии. Предпочитат нашите курорти. Защото луд умора няма, а там дискотеките спират в полунощ. Пък нашите чалгатеки бичат долари до заранта.
Най-лошо ни действат обаче политиците. Каквото и да правят докторите, все се промъква нещо при нас. И се чудим на акъла на ония, уж нормалните.
То затуй главният лекар разказва как срещнал някакъв объркан човек, който пък го питал какво да прави, та да се освести тоя наш свят. Докторът му рекъл, че всеки трябва да си гледа специалността и действа по нея. Оня замислено покимал и тъкмо си тръгнал доволен - даже изръмжал, че баш по специалността ще се развихри, когато нашият го питал като каква е тази му специалност. А промърморил: "Военната е автоматчик".
Ей така си живеем тук. Знаем, че има светлина в края на тунела, обаче тоя пусти тунел така и не свършва. Ни за нас, ни за тия навънка!