Нова година - стар късмет Петър Софрониев

Може вече да е настъпила новата година, но аз си искам стария късмет и това си е! Настоявам! Защото:
Когато започнаха големите съкращения във фирмата ни, шефът ме извика и ми каза: "Пешо, само теб не мога да те съкратя! Ще ме обвинят от Хелзинкския комитет в престъпление срещу човечеството. Ти си инженер, който не можеш да различиш доилен апарат от бетонобъркачка и останеш ли без работа - за една кифла с мармалад няма да можеш пари да изкараш. Оставаш на работа за голямо съжаление!"
И съпругата ми, и тя ме зарадва с думите: "Ех, Пешо, Пешо, да не беше Дружеството за защита на животните, на мига щях да се разведа с теб, ама как сега да те оставя, като без мен гаранционният срок на живот ти е месец, най-много два! Ще започнеш пак да ядеш само хляб и лютеница, при гладене на панталон ще му правиш по осем ръба, а като пуснеш прахосмукачката, пералнята ще гръмне. Ще се скъсат да ме показват по телевизиите какъв изверг съм. Само се моля дано по генетичен път и двете ни момчета не са взели твоите таланти!"
Запознах се с персоналните си хайдуци. В продължение на дълго време те ми обираха мазето с консервите, а после свиха и автомобила ми, както обичам да наричам старата си шкодичка. Откриха ме самите айдуци и много гневно ми заявиха, че вече с моя собственост няма да се занимават, щото сам Комитетът за закрила на човешките правата щял да ме докладва в Брюксел и да настоява да бъде осъден, понеже с моите пресолени консерви (тези, дето те са ми откраднали) съм им бил разбили бъбреците. И изобщо, понеже консервите ми били станали много солени и много постни, а шкодичката се нуждаела от ремонт, на стойност нов опел, престават да се занимават с моя собственост.
Та спасиха ме разните граждански движения и от уволнение, и от развод, и от кражби - по тая причина най-настоятелно съобщавам, за да се знае: Нищо, че е нова годината, искам си стария късмет!