Определящият въпрос - приоритетите на президента

На предстоящото заседание на Националния съвет на БСП на 30-ти т.м. Изпълнителното бюро предстои да докладва за решенията си от 23 август относно формулата за участие на партията в президентските избори 2016. Но има един еднакво възлов въпрос, по който ръководството е длъжно да внесе пълна яснота - каква ще бъде платформата на кандидат-президента? Въпросът произтича от обстоятелството, че на заседанието на НС на БСП на 17 август бяха внесени два проекта, очертаващи приоритетите на президентските приоритети, които съдържаха

съществени различия

Единият - проектът за Платформа на българските социалисти за изборите за президент и вицепрезидент на Република България 2016 г., бе внесен от член на Изпълнителното бюро и подробно обсъден. В резултат, в окончателно редактирания текст еднозначно се заявява: "/н/ие сме убедени, че националното единство може да бъде постигнато  само чрез осъществяването на лява национална политика." Отличителните параметри на утвърдената платформа, в съответствие с тази изходна постановка, включват следните задължения на президента:
- Да отстоява конституционните принципи и ценности на политическата и социалната демокрация;
- Да работи за изграждането на социална държава, като работи за формирането на широка обществена подкрепа за социално ориентирани реформи за качествен икономически растеж;
- Да се обявява за държава с активно поведение за по-справедливо разпределение на доходите, за осигуряване на заетост, за по-справедлива пенсионна реформа, за достъпни и качествени здравеопазване и образование.
Другият - проектът за Коалиционен формат на БСП за участие в президентски избори 2016, бе внесен от председателя на Националния съвет и разгледан като последна точка от дневния ред, като вниманието изцяло бе съсредоточено по въпроса за формата. Същевременно, в онази част от проекта, която третира задълженията на президента, на практика отсъства именно посоченият по-горе набор от отчетливи социални приоритети, утвърдени в платформата, които да я отличат като позиция на кандидат на БСП. Само в един текст доста срамежливо се споменава, че президентът трябва "...да отстоява социалната ангажираност на българската държава."
Затова на заседанието Корнелия Нинова следва да даде отговори на следните

три конкретни аспекта на въпроса

за президентските приоритети:
Първо - ще стане ли утвърдената от Националния съвет платформа основа на програмата на кандидат-президента, издигнат от БСП, като в нея намерят достатъчно ясно отражение социалните приоритети на лявата национална политика, отстоявана от партията?
Второ - имайки предвид, че съгласно член 151 на Изборния кодекс, Инициативен комитет се образува за издигане на независим кандидат, ще възникнат ли нормативни, процедурни или чисто практически проблеми по съчетаването на постановките на утвърдената от Националния съвет платформа и консолидирането на 21-те членове на комитета около споделени приоритети?
Трето - но не и последно, как поначало да си обясним внасянето от Изпълнителното бюро на два съществено различаващи се проекта по определящия за участието на партията в предстоящите избори въпрос - приоритетите на държавния глава? Как собствено работи бюрото - като екип от съмишленици или напротив - като клуб на участници с различни и, както личи, със сблъскващи се интереси?
Задължението за отговори се пада на председателя на Националния съвет по устав, съгласно който именно той "ръководи, организира и координира дейността на Изпълнителното бюро на НС." (член 39.3.в)/. В случая не става дума за някакво формално вглеждане в уставните норми, а напротив - за изясняване на

най-отговорния за предстоящата кампания политически въпрос -

ще бъде ли участието на БСП в президентските избори 2016 начало на нова стратегия за ясно дефинирана промяна на сегашното статукво по посока на активната социална държава, такава каквато е заложена в Конституцията и за каквато се ангажира партията в своята програма?
Но има и още един, по-общ въпрос. В редица изказвания напоследък отново се лансира на нов глас неновата теза, че новото начало означавало скъсване с всичко досегашно, че БСП тръгва по съвсем нов път, защото в изминалия период била съотговорна за проваления преход. Да, носим своята отговорност, но тя е твърде различна от тази на десницата, наложила шоковата приватизация, орязването на социалните разходи и пенсионното осигуряване, допуснала "разцвета" на ограбващата хората и бюджета "неформална" икономика, т.е. - повсеместната корупция.
    В многолетната история на БСП, а и в по-близкото минало имаме не един пример на подобни опити за "нов старт" чрез лекомисленото зачеркване на незаменимия политически опит, натрупан от партията в резултат на остри политически сблъсъци и на многогодишна упорита работа за отстояване на нейните позиции, както и на неговите носители. "Почин", който както в миналото, така и днес може само сериозно да навреди на БСП и в момента, и в перспектива - тенденция, която ръководството е длъжно да пресече!