Не избърза ли, Иване?

Още един приятел си тръгна внезапно... Масиран инфаркт покоси художника и скулптора Иван Продев. Бил на вилата си. Запалил цигара... И...си отиде. Между две скици. Между два проекта за нова творба. Творецът живее инфарктно. Доказано е.
Иван ни напусна, без да се сбогуваме. Просто беше рано. Много рано още. Тръгна, запалил цигарата си, и отиде при човека с лулата. А той, сигурен съм, го е посрещнал със същите думи, които произнасям и аз сега: "Не избърза ли, Иване?"
Чудесен човек с чертите на публициста и писателя Стефан Продев, на основателя на ДУМА. Приятел с главна начална буква. Човек, който държеше на думата си, като баща си. Човек, на когото може да се опреш, да разчиташ във всякакви ситуации. Човек, който няма да те подведе за нищо на света. И на никаква цена не би те предал. Както не предаде идеите си, идеите на баща си!
И затова се питаме отново: "Иване, не избърза ли? Имахме нужда от теб! Твоето семейство имаше нужда от теб!"
   Сбогом. И прости, Иване!