Гражданите недоволни от диалога със Столичната община

Недоволството си от политиката на общината по отношение на диалога с гражданите изразиха по време на дискусия в Центъра "Червена къща" в София представители от неправителствения сектор, както и редови столичани. Те поставиха своите проблеми пред група общинари от ГЕРБ начело с Малина Едрева по време на разисквания по темата "В каква София искаме да живеем".
Липса на диалог с хората от града, неясни правила по избиране и решаване на конкурсите за публични части на столицата бяха малка част от критиките, които представителите на Столичната община и СОС изтърпяха. Не съм съгласна с отправените забележки към работата на Столичния общински съвет и на Столичната община, каза Малина Едрева, съветник от ГЕРБ и шеф на общинската комисия по образование, наука и култура. Тя не прие нито едно от възраженията и се похвали, че след конфликта с граждани заради реновирания бул. "Витоша" и Женския пазар, ангажирали част от несъгласните като консултанти по следващи проекти.
Законът за устройство на териториите е променян поне 20 пъти и е морално остарял, беше мнението на младият архитект от група "ГРАД" Ангел Захариев, който направи анализ на пълния провал в областта на обществените обсъждания по проекта за реконструкцията на бул. "Витоша", Женския пазар, конкурсът за централните градски части на София и последният - за новия облик на Борисовата градина. 
Според него не бива да се подценяват благоустройствените въпроси, защото в Турция младежките протести започнаха именно от намерението да се застрои парк в центъра на Истанбул.
Няма медиатори между общината и гражданите, категоричен беше Захариев, макар че от години София има местен омбудсман. Той направи презентация как се решават проектните въпроси в столицата и нарече представянето "Технология на прехвърлянето на отговорности". Първият етап в технологията бил "НяКой решава как и какво да се прави", като цикълът винаги завършвал с "НяКой възлага нов проект".
Вместо пазар получихме едно стерилно място, което е далеч от желанията на гражданите на София, беше коментарът на друга участничка в обсъжданията Павлина Петрова от от фондация "ФОРУМ". Тя разказа, че неправителственото сдружение е създадено в резултат на намеренията на община "Триадица" и на тогавашния кмет да застроят пространството пред кооперацията й.
Тя даде пример, че в София, когато печелят проектни предложения, те не се случват. Правят се промени на място и такъв пример е кръговото кръстовище на Лъвов мост, което е проектирано да е триетажно, но накрая останало двуетажно и никой не смята, че трябва да обясни на софиянци защо първоначалната идея е променена "в движение".
В края на дискусията много граждани от столицата, дошли да се видят с управляващите ги в Столичната община, поставиха различни въпроси. Защо например се прави проект само за централната част, а не за "Младост" или "Люлин", попита арх. Захариев. Друг въпрос, изникнал от публиката, беше за опазване на знаковите сгради в столицата като "Къщата с кулата" на бул. "Джеймс Баучер" в кв. "Лозенец", оставена да се руши от само себе си. Напълно безконтролно се променя обликът не само на отделни улици, а на цели централни квартали заради липсата на политика за опазване на старите сгради в София, обясни изкуствоведка, дошла да повдигне този въпрос.