"Амадис Галски" от Хендел с премиера в столицата
Зефира Вълова и Фестивалният оркестър "Изкуството на барока" я представят в Софийската опера
/ брой: 197
Премиерата на "Амадис Галски" от Георг Фридрих Хендел - магическа история с драматични обрати, фантастични дигитални образи и вълшебна музика, изпълнена на инструменти от епохата от Фестивалния оркестър "Изкуството на барока" с концертмайстор Зефира Вълова, е на 12 и 13 октомври в Софийската опера и балет. Поканени са великолепни международни артисти: контратенорът Рафал Томкевич - като героя Амадис, сопраните Карлота Коломбо - вещицата Мелиса, и Румяна Костова - принцеса Ориана, контраалтът Маргерита Мария Сала - принца на Тракия Дарданус. Представленията са от 19 ч., а на 29 октомври от 16 ч. е предвиден спектакъл, адаптиран за деца. 3D мапингът е поверен на elektrick.me.
Спектакълът е част от ХVII фестивал "Изкуството на барока" и е съвместна продукция със Софийската опера, а реализацията се осъществява с финансовата подкрепа на НФ "Култура" и на Италианския културен институт.
"Амадис Галски" е петата италианска опера, която Хендел създава за Английския театър. Премиерата в Кралския театър в Лондон на 25 май 1715 г. е пищна и много успешна. Кралят е присъствал на няколко представления, а до 1717 г. е играна най-малко 17 пъти. Главните действащите лица са само четири.
Първият Амадис е прочутият кастрат Николини (Николо Грималди), който е и първи изпълнител на ролята на Риналдо. Още една от звездите на Хендел се включва като принцеса Ориана - Анастасия Робинсън участва в много негови опери. Първата изпълнителка на вещицата Мелиса е Елизабета Пилоти-Скиавонети, за която Хендел е написал партиите на още две магьосници - Армида в "Риналдо" и Медея в "Тезей". И Диана Вико е аплодирана в онези години като ярка интерпретаторка на опери на Вивалди и Хендел. Този забележителен състав осигурил успеха на творбата. Но имало и друга причина за триумфа. Декорите и сценичните ефекти били великолепни, дори на сцената имало истински фонтан, за който били използвани специални машини.
Оригиналният ръкопис на творбата е изгубен, заедно с балетните части. Има само едно отпечатване на либретото от 1715 г., както и две публикувани издания на операта от 1874 г. и от 1971 г.