134 дни от годината работа за държавата

Общо 134 дни ще работим за държавата през 2024 г., изчислиха от Института за пазарна икономика. След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван навреме и се удължаваше действието на стария, сега България се връща към нормалния ритъм и влиза в новата година с приета рамка на държавните финанси.
Бюджетът за 2024 г. залага консолидирани приходи в размер на 75,2 млрд. лв. Приемайки, че за ден се изработват малко над 562 млн. лева - изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни, за да попълним държавната хазна, посочват от ИПИ.
Според календара, отчитайки че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода ще настъпи на 13 май 2024 г. Традиционният анализ на института посочва, че тази дата стъпва върху консолидираните приходи в хазната, но следва да се отчита и големия бюджетен дефицит в последните години, продължават икономистите.
През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,4 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв. Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години.
Консолидираните разходи от 81,4 млрд. лв се финансират по различни канали. Косвените данъци носят 25,4 млрд. лв., в т.ч. 18,5 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4.9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Всичко това покрива над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими източници на приходи в хазната са имуществените данъци - близо 1,6 млрд. лв., и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. дефицита, смятат от ИПИ.