Време има, а желание?!

Звъни тези дни телефонът. Вдигам. Посреща ме фалцет с характерна извивка нагоре в края на изречението. "Здраво, Коле. Являм се от най-новата северна част на Европа. Развитият Север приветства неразвития Юг". Веднага ми светна кой е на линия. Приятелче от Македония, което много сърцато бранеше ВМРО-ДПМНЕ в годините на неговата далеч по-голяма нормалност. "И сега какво, питам. Идва сигурността с НАТО, после благоденствието с Европейския съюз". Пауза! Мисли! "Абе, нали знаеш онази приказка на небесния народ, сърбите де. Настанало е време заек да оправя/ оригинала е с три букви/ вълк и той да си трае". "Хайде без обиди на политици, че ще ви се карат жените", отговарям, с пълното разбиране за властността на нежния пол при съседите.

Тревожни са хората в Македония, това е факт. Едни подкрепят правителството на Заев, други остават верни на ВМРО-ДПМНЕ. Албанците пък си преследват своите цели и в образувалия се вакуум настъпват не без подкрепата на своите братя в самата Албания и приближаващото се към единение с нея Косово. И още нещо ми се струва опасно. В резултат от публикуването в македонския държавен вестник на закона за езиците, самият председател на парламента и етнически албанец Талат Джафери не скри публично намеренията си в най-скоро време да води сесия на парламента на албански език. 

Само мога да гадая, каква ще бъде реакцията на опозицията, и не само на нея. От друга страна пък, вицепремиерът Буяр Османи свиква съвещания само с албански представители за въпросния закон за езиците. Няма що, прекрасен израз на коалиционна култура. Властта се опитва да печели поне време с отправено искане до "Венецианската комисия" за тълкуване на въпросния закон с акцент, поне засега, за символите, свързани и с идентичността на държавата. Сложно!

Естествено, премахването от законодателите в Атина и Скопие на преградите пред баятия 27-годишен спор между Македония и Гърция за името на младата държава край Вардар е като цяло положителен факт. Поне що се отнася до пропагандираното гарантиране на по-голяма сигурност в състава на алианса. Но и за поотпускане на примката в гръцко-македонските политически взаимоотношения, които обаче ще бъдат подвластни и на конюнктурата в Атина, а защо не и в Скопие, след очакваните парламентарни избори.

 Колкото до перспективата Македония да се присъедини към ЕС, с пълно основание можем да говорим по-скоро за твърде далечна перспектива с много условности. Така че, колкото и да се спекулира с разрешения спор с новоизлюпилото се име Северна Македония, то все пак е функция изцяло на геостратегията на НАТО за овладявене на нови зони на влияние. При това с масиран международен лобизъм на най-високо ниво и с подкрепата на малки играчи, сред които закономерно е и наша милост.

Лично на мен ми е трудно да артикулирам географската приставка "Северна" към нормалното Македония. Не само заради загубеното време за изричане на наложения "обяснителен" характер на името, но и за същностното му разминаваме с нашите, български интереси. И ако поради криво разбрана солидарност преглътнахме този тежък залък, независимо от навременното предупреждение и на президента, то все още има ресурс за защита на достойнството ни като държава. Затова нека властта прегледа под лупа договора за приятелство с Македония и намери форма за допълнение към прекалената дипломатичност и пожеланията в него. Нека ги замени с обвързващи и точни клаузи, както направи Атина. Време има, когато има желание. А има ли?