Името

Някак много се вживяхме в ролята на председателстващи ЕС. Дори повярвахме в собствената си континентална значимост дотолкова, че загърбихме важни за държавата проблеми. А те се натрупаха с избухването на пролетта, което предвещава твърде горещо политическо лято, особено след слизането ни от пиедестала на европейски "ръководители".
Дори без да сме особено прозорливи, вече се очертават горещите линии на вътрешнополитическите сблъсъци. Неизбежно безумието "ЧЕЗ" с опитите на управляващите окончателно да загърбим националните интереси ще продължи да озадачава здравомислещите хора в политиката и обществото. Скандали и неизвестност ще обременяват българите с крамолите около вариантите за изграждането на АЕЦ "Белене". А този умишлено създаван проблем, както е известно, е най-добрата хранителна среда за мъртвото дясно, което може и да намери отново спонсори за бутафорни протестни изпълнения само със споменаването на ИМЕТО на бъдещата атомна електроцентрала.
На дневен ред се очертава и поредна атака срещу президента Румен Радев във връзка с посещението му в Русия. Неговото ИМЕ дори е вероятно да възбуди готовност за висока степен на съгласие между властимащите и десните отломъци по повод на ясно изразеното желание от държавния глава за възстановяване на добрите отношения по оста София - Москва. Но и поради идеята за пряка газова връзка от Русия до България през Черно море. Отсега е ясно, че този вариант няма да се хареса на Вашингтон, подобно на отношението му към "Северен поток-2". На апологетите на атлантизма у нас обаче трябва да е ясно, че влизаме стремително в бързо променяща се геополитическа реалност дори по оста Брюксел - Вашингтон, в която наред с ангажиментите и партньорството има национални и икономически интереси. А именно те трябва да са водещи, ако искаме да ни има не само на картата на Балканите, да присъстваме по-отчетливо в интересите на Стария континент, но и да стоим зад своя държавен образ и ИМЕ.
Та за интересите ми е думата днес. На срещата на лидерите на ЕС с техните колеги от Западните Балкани в рамките на нашето европейско председателство бяхме определено добри домакини. Така да се каже, заложихме ИМЕТО си. Посрещахме сърдечно, прегръщахме и целувахме наред и мощно, настанявахме комфортно и изхранвахме обилно. Както се казва - в синхрон с традиционното българско гостоприемство. Казвам това без ирония, защото организацията от българска страна на толкова сложно и отговорно събитие, включително и за сигурността на участниците, съвсем не е лесна работа. Е, тя бе изпълнена добре. Друг е въпросът, че очакванията на балканските страни извън ЕС за присъединяване към него бяха поохладени. И не толкова от традиционните и донякъде изпразнени от съдържание "окуражаващи" формулировки в заключителния документ, колкото от липсата на конкретни дати за евентуално членство на отделните страни.
А явно всеки бърза да включи ИМЕТО си в групата на най-голямото междудържавно обединение с надежда да получи по-голяма сигурност и икономически напредък. Включително и по-малката ни сестра Македония, която се бори за ИМЕ над две десетилетия с Гърция и... все неуспешно. На срещата в София дори амбициозният македонски премиер Заев провидя лъча на надеждата в дискусията с колегата си Ципрас около предложението за "Република Илинденска Македония". Надеждите обаче скоро бяха охладени от Атина по разбираеми причини. Наша милост, която има пълното право да рипне още по-високо, запази официално дипломатическо мълчание. Все едно нямаме Илинденско-Преображенско въстание, все едно българите не са се вдигнали на бунт през 1903 г. във всички поробени територии. Пък и това "Илинденско" ИМЕ не насочва ли към съвсем реална опасност в перспектива да се възроди логично позатихналият македонизъм, вихрещ се традиционно на антибългарска основа? Най-малкото ние искаме това за нашите кръвни братя около Вардар - реката, която може да "потече" спокойно в ново НАИМЕНОВАНИЕ на близката до сърцата ни съседна република. При това реката не натрапва и не променя географското си положение, не всява смут в съседите, не насочва към добре известни минали исторически събития и тяхната погрешна интерпретация.
Та това са думите ми за ИМЕНАТА. Те трябва да бъдат чисти, почтени и да се носят с достойнство. Както от обикновените хора, така и от политиците, много от които са съвсем, ама съвсем обикновени хора. Да не говорим за държавите и тяхната отговорност към ИМЕТО, към запазването на неговия светъл образ във вътрешното и международното общуване.