Държавата ни не знае колко учени има

Персоналът, зает с наука и развойна дейност, е един от основните фактори, определящи ефективността на науката и иновациите и в крайна сметка - постигането на основната цел, поставена от ЕС за ускорено развитие на индустрията и ръст на работещите в технологични сектори. Така е записано в проекта за Национална стратегия за науката, който МОМН възнамерява да постави на дневен ред. В предишни броеве ДУМА алармира, че идеите в проекта за стратегия никак не са обвързани с предлаганото в нея финансиране за науката. По-внимателен поглед и към раздела за човешките ресурси показва, че се използват грешни данни, вписани са грешни изводи и съответно - неадекватни мерки.

ДУМА не от вчера поставя въпроса за "преброяването" на хората, които у нас се занимават с наука. Не е ясно дали грешката тръгва от НСИ или националната статитика повтаря данни, подадени примитивно от просветното министерство, а след това ги праща и на европейската служба Eurostat. Броят на учените е един от основните показатели, който се отчита във всички анализи за развитието по света. В анализа на МОМН за науката у нас, върху който стъпва и проектостратегията, е казано, че в страните-членки на ЕС през 2007 г. над 1/3 от работната сила (39,25%) е заета в научни и технологични области. България е на едно от последните места с 30,83% по този показател, твърдят от МОМН. Според предварителните данни на НСИ обаче в края на 2010 г. заетите в икономиката у нас са били 3 354 500 хил. Пак НСИ казва, че през 2009 г. сме имали 18 230 души, заети с наука и развой. Това означава, че спрямо заетото население те са 5,4%! А според последното преброяване хората на трудова възраст 18-64 г. са 4 789 967 хил. Спрямо тях пък заетите с наука са 3,8%. Ако в ЕС средно с научни и технологични дейности са заети 39,25% от работещите,

у нас те са над 10 пъти по-малко!

Брой статии годишно (2005-2009 г.) на един учен
По данни на ISI и МОМН в книгата "Науката в България в началото на ХХI век", АИ "Проф. Марин Дринов", 2009 г.


Освен това от десетилетия нашата статистика следи отделно работещите в два сектора - науката и висшето образование (първите се водят с гриф "държавен сектор", вторите - висше образование). Така е от времената, когато от вузовете се искаше само да преподават и никой не се интересуваше има ли връзка това преподаване с университетска научна дейност. От няколко години нещата се промениха, но статистиката - не. Съдете сами.
Според НСИ с научна и развойна дейност у нас през 2009 г. са заети 18 230 души - в институтите на БАН и ССА са 9467 души, във вузовете 5367, в предприятията - 3335. Това са технически, помощен персонал и учени, по-голямата част от които са заети в "държавния сектор", т.е. в академиите, заключава НСИ. Ама не е така. Дори в МОМН са се усетили и правят уговорката, че НСИ отчита като "наука" само хората от двете академии и това води до изкривяване на картината. Не е само изкривяване, а е пълна каша, но никой дори не мисли да я оправи. Защото пак според НСИ във вузовете преподавателите на основен договор са 13 250 (иначе преподават всъщност 22 662 души, като не е ясно дали тия 9412 човека разлика са пенсионери и прелитащи за хонорар!). Ако се отчете правилно

потенциалът на академиите и вузовете

дори по данните от НСИ, нещата си идват на мястото, признават от МОМН (табл. 1). Тогава защо министерството повтаря неверните данни (и си го признава!), като сочи, че работещите в БАН и ССА били 60 на сто от заетите с наука у нас, а в ЕС в такива научни организации работели 13%. Първо, отворете документите на ЕС, никъде няма да видите такова разделение, навсякъде ще прочетете друго: университетите и публичните научни организации (заедно! - б.а.) осъществяват над 35% от научната дейност в Европа" ("Universities and public research organisations perform more than 35% of all research undertaken in Europe"). Останалата част принадлежи на научните сектори в големите бизнес корпорации, каквито ние нямаме. Второ, в момента в БАН работят 3000 учени - 15,9% от учените у нас (изследователите на основен договор в академиите и вузовете според НСИ са общо 18 758).

Признати международно публикации 2006-2010 г.
Справката е направена на 5.02.2011 г. в ISI-Web of Knowledge


Какво излиза? Във висшето образование, според НСИ, се плаща на 22 662 преподаватели, но само 5367 от тях правят наука. От МОМН твърдят, че по данни на самите вузове техните преподаватели се занимават с наука средно 20 до 30% от работното си време. Но МОМН поднася една нелепост - сочи само усреднени данни за всичките ни 52 висши училища и академиите, без никаква конкретика. А в СУ преподавателите може да се занимават с наука в 70 на сто от времето си, докато в немалко вузове да отделят за това нула часа. Т.е. в университет, който прави изследвания 70%, поне 40 на сто от преподавателите учени са в нелегалност. Пък още ексминистър Даниел Вълчев въведе регистър на преподавателите от вузовете (защо ли тутакси го засекрети?), та МОМН може да вземе точни справки по него. Или не иска?

Брой статии за 1 млн. лв. държавни средства (средно за 2005-2009 г.)
Взети са частта от бюджета на БАН за научни изследвания и за вузовете - целевите средства за научна дейност. От книгата "Науката в България в началото на ХХI век".


Как се твори национална стратегия, без да се каже дума за това кой и как прави наука? Кой е компетентен и качествен, кой не е. Ами порочно се прави. Защото според НСИ през учебната 2009/2010 г. във вузовете на основен договор е имало общо 13 858 професори, доценти, асистенти и научни сътрудници. А това число се разминава с онези 13 250 преподаватели на щат, които - да ме простят националните статистици, пак НСИ посочва като преподавателски ресурс на вузовете. И второ - всичките тези 13 858 професори, доценти, доктори и научни сътрудници са получили научни звания и научни степени не срещу педагогика, а срещу научни постижения. Излиза, че те правят и отчитат наука единствено пред ВАК, а едва 5367 от тях я правят според НСИ!

Ако е вярно, да се гръмнат

Но понеже не е вярно, държавата трябва най-сетне да сложи ред в кашата, която сама сътворява. Редом в проекта на МОМН се мъдрят и данни на Центъра за информационно осигуряване на образованието към МОМН, според който асистенти, доценти и професори и притежаващите степен "доктор" и "доктор на науките" на постоянен трудов договор във вузовете били общо 7489. Поне от НСИ да попитат как МОМН "загуби" по пътя едни 6369 преподаватели с научни степени и звания? И МОМН да изчисти чорбата, която тече от всяка страница на т.нар. проект за науката, защото това кълбо от нелепости ще бъде поднесено на депутатите да го гласуват като стратегия.  
В проекта се правят опити да се съберат наличните данни за изследователския състав от различни източници, признават от МОМН. Според авторите у нас нямало адекватна методика, която да отчете заетостта на преподавателите с наука. Ами като няма, създайте я. А не оставяйте кашата да задави не само стратегията, а и науката, и държавата.
Оттук стигаме до следващ абсурд - финансирането. Според НСИ голямата част от държавните субсидии за наука (60,5%) отивали в двете академии, а малка част - във вузовете. Напълно невярно. Грешката тук идва не само от НСИ, но и от структурния закон за държавния бюджет. И на двете места "наука" означава БАН и ССА, като този научен сектор е напъхан в сектора на... държавната администрация "общи служби". Вместо като стратегически европейски приоритет науката да е отделен отрасъл на отделен ред в бюджета. Въпросната нелепост се знае от години, но пак никой

не помръдва и кутрето си да я поправи

Какво се случва от това? Случва се, че според държавата финансирането за наука включва субсидиите за БАН, включително заплатите. Но не включва заплатите на преподавателите от вуз, които се занимават с наука. На вузовете обаче се дават едни проценти от издръжката (в момента около 5%), които са целево за изследвания. Докато по волята на Дянков на БАН, която априори работи наука, за изследвания не се дава нито стотинка. А субсидията й покрива в момента едва 70 на сто от заплатите и нищо друго. Ако това не е абсурд, какво е?
 От тази каша МОМН, което от няколко години  задкулисно, но видимо е срещу академията на науките, предпочита в стратегията си да заключи, че по-голямата част от субсидиите за наука са в "държавния сектор", поради което следва да се увеличат парите за наука във вузовете. Правилно е и там да се увеличат, но направо неотложно е да се дадат повече пари за научните институти, където поради отнетата субсидия заплатите са намалени двойно. Само преди ден в медиите бе напомнено, че БНТ например тази година има субсидия от 60,1 млн. лв. и там работят 1633 души със средна заплата 1010 лв. Да ме извиняват колегите от БНТ, и там предстоят съкращения. Но понеже нещата личат в сравнение, да уточним: субсидията за цялата БАН е по-малка от тази на БНТ - 59 млн. лв. До миналата година в БАН работеха около 7500 души, от които 3200 учени, хабилитрани около 1900. А съкращенията през 2010 г. изхвърлиха чрез пенсиониране около 500 души висококвалифицирани изследователи, щото били станали на 65. Нищо, че пенсионната възраст за всички ни скоро ще е над 65 години. Средната заплата на учените в БАН в момента е наполовина от тази в БНТ. Но журналистите алармират обществото, а БАН си трае...
Още една подробност. Освен че за т.нар. стратегия МОМН ползва данни само за годините до 2009-а, в нея липсва дори една дума за това кои институции у нас имат значими научни постижения, признати международно. Дават се пак някакви усреднени данни като в лафа за свинското със зеле - всички вузове и двете академии го ядят, но едни от тях дават свинското, другите постното зеле. Каква стратегия може да се прави и какви приказки за ефективност и финансиране на най-добрите може да има без този анализ? Никакви. Впрочем може - врели некипели. А понеже данни за международно признатата научна продукция се намират лесно, човек и без да е мнителен, започва да мисли, че на МОМН никак не му се иска да покаже колко напред са недолюбваните БАН и СУ! За ориентация на читателите публикуваме справка за научните публикации за петте години 2006-2010 г., взета на 5 февруари т.г. от водещия в света рецензиращ институт ISI-Томпсън (ISI-Web of Knowledge). И още една справка - за ефективността на науката през 2005-2009 г., измерена чрез брой публикации на един учен.
Да не говорим за ефективността, измерена в резултати спрямо единица вложени средства (табл.2), с която българските учени са първи в света!