От редактора
Ако сме толкова добре, защо все пак сме зле?
/ брой: 300
Само след броени дни ще изпратим старата 2010-а и ще посрещнем новата 2011-а. По този повод вече бяхме затрупани от сравнения, анализи и прогнози на политолози, социолози и астролози. Каква беше 2010-а? - питат се те и си отговарят, според това накъде ги "вее вятърът", към коя зодия принадлежат или на кой господ се кланят. Ами какво й е на годината- година като всяка година. Един икономист се "изтърва" по БНТ като каза, че през 2009-а правителството е издънило бюджета, но през тази е успяло да запуши дупките му, което ще рече, че всичко е наред. Почти толкова успокоително "стоят" и сондажите на социологическите ни агенции - има спадане в рейтинга на премиера и правителството, но няма страшно. Вече да не говорим за коментарите на нашего брата журналистите от "свободните" медии, които (с малки изключения) са все в полза на властта. От което излиза, че в милото ни отечество всичко е вървяло и ще продължи да върви по мед и масло. Ако е така, все пак е редно да запитаме защо:
о Защо, ако сме започнали да излизаме от кризата, продължаваме да стоим в нея?
о Защо, ако проблемът с организираната престъпност в държавата е решен, не спират магистралните грабежи?
о Защо, ако се осъществява реформа в културата, Вежди Рашидов продължава да бъде министър на културата?
И най-важното: ако сме толкова добре, защо все пак сме зле?...