Прощавай, лельо Салихе...

"България не е мишената на атентата..."
Не е вярна тази мантра, която вчера повтаряха и журналисти, и политици, и анализатори в опит да обяснят някак чудовищната трагедия, която сполетя страната.
Не може да бъде вярна, щом има загинал български гражданин. Казва се Мустафа. Невинен човек на 36 години. Остави дъщеричка. Тя се казва Салихе. Носи името на баба си, неговата майка. Лъжат я, че баща й е в кома.
Нито една държавна институция не предложи на семейството каквато и да е помощ, за да прекрачи някак в следващия миг на живота. Изплака го вчера сутринта кметицата на родното село на Мустафа. Майка му, леля Салихе, научила в сряда вечерта, че синът й го няма. От телевизора. Не от държавата.
Петима израелци бяха разкъсани от взрива. За това прошка няма. Десетки бяха ранени. Държавата Израел за часове прибра всички свои граждани вкъщи.
Варварският взрив, най-вероятно дело на ислямски тероризъм, разкъса и Мустафа. Той най-вероятно е бил мюсюлманин. Този човек загина, докато е бил на работа, при откровен терористичен атентат, извършен на територията на собствената му родина. Кого успокоява собствената му държава, когато повтаря натрапчиво, че той не е бил мишена? А какво друго е бил?
Нека управниците на държавата България отидат в село Юруково и обяснят на леля Салихе, че смъртта на сина й е "случайно стечение от обстоятелствата". И вместо да разхождат загорелите си телеса с бронирани коли между Бургас и Слънчев бряг и да позират пред поредните камери, нека се опитат да й кажат в очите защо неговата държава се дистанцира от смъртта му. Има ли прошка за това?