Политическо животно да си...

"Политическо животно" - терминът е на Аристотел, но французите го използват като синоним на "род`eн политик", "политик до мозъка на костите". Например: "Саркози, завръщането на политическото животно" - предаване на френския канал France 2 от 5 февруари; "Депутатите откриха в лицето на финансовия министър Макрон хладнокръвно политическо животно". Т.е. терминът по никакъв начин не звучи обидно. И би могъл с голяма степен на достоверност да се отнесе към Бойко Борисов. Като имаме предвид не само характеристиката на "политическото животно", която писателката Елза Бойър прави в романа си "Beast" ("Животно"): "Повече или по-малко хубав, соаниран, във физическа форма и снабден с повече или по-малко привлекателна партньорка... Разполага с блиндиран автомобил с автономна уредба за кислород".
"Ръководство по общуване с народа" може да се състави от негови реплики, като се започне от "Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме", "На всяко кьоше има дюнерджийница" (като сигурна застраховка срещу арабски тероризъм, нищо че при атентата в Бургас тя не проработи) и се стигне до решимостта му да "измете корупцията" с подарената му метла от протестиращите срещу уволнението на чистачки на софийското летище. Като котка е - никога не пада по гръб. Може да изпадне в нокдаун, но никога в нокаут. Примери от последните седмици. Жалка картинка в Лондон, където не му задават въпроса "Вие нали сте велик", което не се и нуждае от отговор, а го питат, като се погледне в огледалото, Пеевски ли вижда; където масов хохот, а не угодническо умилкване на абонирани репортерки посреща неадекватните му словоблудства; където посолските сътрудници смятаха, че ще получат височайше потупване по рамото за организирания пореден триумф, а сега вероятно треперят пред перспективата да ги приберат преждевременно в родината.
Ще речеш: премиерът ще си посипе главата с пепел и за дълго ще онемее след такъв резил като лондонския. Нищо подобно. Следва разходка до Брюксел за преговори на ЕС с Камерън за условията за оставане на Великобритания в съюза. Там: дежурното взаимно потупване по рамото с британския премиер, дежурните целувки с Меркел и... самотните разходки из кулоарите и заседателната зала: брюкселските побратими и посестрими нещо изостават с изучаването на българския. Но следва телевизионен мост със София, продължителен монолог в "Панорама" и гръмовно оповестяване на спрени поръчки за десетки, за стотици милиони, спечелени от фирми, свързани с недолюбвани от народните маси бизнесмени. Справедливостта тържествува, виновните са посочени поименно, кръстовете, на които ще бъдат публично разпнати, вече се инсталират в градинката между Народното събрание и Софийския университет. Е, на следващия ден се правят уточнения, че май грешниците са други и Той никого не е сочил поименно. Но това е чак на другия ден, а народът е доволен, зрелището се е състояло, за хляба ще се наложи да се почака. А онова в Лондон е било преди цяла вечност, кой ти го помни!
Всички проблеми на държавата са решени, депутатите се къпят в народната любов и за да не останат съвсем без работа, решават да създадат временна парламентарна комисия, "която да проучи всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Турция във вътрешната политика на България". Избран е, както си му е редът, председател - Валентин Радев от ГЕРБ. Ама че единични гласове се чуват, че това е истеричен акт, че точно преди Трети март ли, светлата дата на Освобождението, за което паднаха 200 000 руски воини, беше наложително да се обижда историческата памет на българския народ. Всичко това е без значение за избраниците на същия този народ. И тук отново блясва с цялото си велелепие "политическото животно". В унисон с мислите и чувствата на поне 90 процента от хората Бойко Борисов изразява съмнения, че "нищо няма да произлезе" от въпросното недоносче и подканва Цветан Цветанов и въобще "своите" в парламента "да ревизират нуждата от съществуването й" (на комисията). Този път дори тъмно "червените бабички" ръкопляскат и му се радват. Радват му се и при посещението му в Израел, една госпожа направо го уверява, че го обичат. В Израел поначало си обичат България и всичко българско, може би дори повече от нас, които сме си в България, а може би точно поради това. А тук на крака им дошел левент, "повече или по-малко хубав, във физическа форма, разполагащ с блиндиран автомобил"...
Може днес да се умилява за филията си, намазана с мас, а утре да обяснява лошото здраве на народа с това, че се тъпче със сланина; може вчера да е рязал поредна лента на поредните 50 нови магистрални метра, а днес да избухва и да кастри журналистите в студиото, че на телевизионния екран вървят кадри с продънените магистрали; може да вземе (защото знае, че друг ще ги плаща) 20 милиарда заем, но да му се зловиди единия милиард, теглен от Орешарски, може... Всъщност какво ли изброяваме - щом си "animal politique", всичко може да си позволиш.