А днес е понеделник

Незнайно как, кой и главното, защо създаде почти невротични очаквания за конгреса на БСП. Кандидатите били нам колко, номинациите за ръководни органи - стотици. Интригата бе превърната в толкова лична, че свръхпревъзбудеността на всички бе неприкрита, дори и в погледите. А политиката, което всъщност трябва да работи върховният партиен орган, почти не се добра до трибуната.
Конгресът обаче свърши. Добър, лош, нервен, хаотичен - вече е история. А животът, както знаем, е това, което се случва, докато си правим големите планове.
И днес е понеделник. Хората отвън са дълбоко безразлични към личните емоции на героите от вчерашния ден. Това, което интересува всички обаче, е с какво лицата на БСП - всички те, заедно, допринасят за България. Какво й предлагат. С какво са й полезни. Какво дават от себе си. Това иска да чуе тя - от всички тях. За да им повярва.
За първи път жена оглави 125-годишната партия. Това само по себе си носи надежда. За Корнелия започва тежкият път на промяна, доказване и обединяване. Тя е длъжна да гради мостове в партията. Хубавото е, че думата, която повтори най-често, е "заедно". И от нея, но и от всички останали - и загубили, и скептици, зависи ще могат ли да се гледат в очите. За да има смисъл. От всички заедно.