Две години ваканция. Не по Жул Верн

Честито на всички, оцелели от двугодишното управление на партия ГЕРБ и нейния единствено възможен, безподобен и неповторим водач, азът на всички азове, спасителят на нацията - роденият в село Банкя гражданин Бойко Методиев Борисов. В най-лошия случай остават още две години. Дори мазохизмът на българите не би могъл да понесе още един мандат на ГЕРБ, воглаве с ангелоподобния премиер, какъвто го изкара онзиден видинският митрополит Дометиан.
През април т.г. социологът Цветозар Томов публикува текст, озаглавен "Повелителят на детските сънища". Сред финалните изречения, посветени на персоната, която за жалост ни управлява, има и такова: "Той става от сън, реди бисери по телевизиите, рита топка, ходи на фитнес, реже ленти, играе карти, забавлява се, нарежда, назидава, поучава, хвърка, изживявайки най-щастливото възможно детство, което човек може да си представи." И да добавим от нас - така е вече две години, всеки божи ден, без умора.
Великият мечтател Жул Верн има един роман, озаглавен "Две години ваканция". В него група деца и юноши попадат на необитаем остров, където се борят за оцеляване, покрай което възмъжават и порастват - и физически, и духовно.
Преди две години мнозинството избиратели повярваха - уж на един мъжкар, уж рано възмъжал покрай житейските несгоди, ако го слушаме какво ни приказва. Уж силна ръка, уж харизматичен, уж голям комбинатор. След две години еднолично управление на Бойко Борисов се вижда, че държавата е в ръцете на един инфантил, заобиколен от себеподобни. Вместо да порасне, нашият персонаж демонстрира задълбочаващо се вдетиняване. То става все по-очевидно с натрупването на грешките в управлението, с нарастването на трудностите в икономиката. И типично по детски, почти истерично, отрича всяка вина за потъването на държавата - "Не бях аз, не бях аз, той беше. Той е виновен, защо се карате на мен." "Той" дори си има име - според случая това са Сергей Станишев, Иван Костов, комунистите, седесарите. Предишните. Това е и една от разликите между мъжкото и инфантилното поведение. Мъжът си признава грешките, вдетинената персона не намира такива у себе си. Мъжът носи отговорност, ако е извършил глупост, инфантилът върши глупости и очаква другите да поемат вината и да избършат след него. И него да избършат, ако се е оцапал.
И така я караме вече две години. Две години ваканция, но не по Жул Верн. Държавата е във ваканция, държавността е във ваканция, разумът е във ваканция, срамът е във ваканция, себеуважението също е във ваканция. Обаче лъжите, безсрамието, глупостта, гьонсуратът, надувките и оплювките са си напълно в час. Такива ваканции развращават. И докато му се смеете, неусетно се превръщате в такива като него.