Атанас Божков - епоха в българското изкуствознание

Трудно бихме открили друг български интелектуалец с такова респектиращо присъствие в националния ни духовен живот и с толкова значителен принос за популяризирането на родното ни изобразително изкуство у нас и в чужбина. За жалост имам впечатлението, че като че ли името му необяснимо потъва в света на забвението след преждевременната му смърт през 1995 година.

Атанас Божков е роден на 15 март 1929 година в с. Исперихово, Пазарджишко, където завършва основно образование и отшумяват детските му години, сродени завинаги с тежкия и нерадостен труд на родителите и съселяните му. Основите на бъдещото му успешно интелектуално развитие обаче ще положи сетне обучението му във Втора мъжка гимназия "Асен Златаров" - Пазарджик. Тук той скоро се налага със солидните си умствени заложби като един от водещите по успех гимназисти, развива активна обществено-политическа дейност сред съучениците си и е избран за председател на ЕМОС в училището. С голям ентусиазъм, подкрепян постоянно от другарите си, организира сказки, вечеринки из кварталите на града и съседните села. Взима участие през 1947 година и в младежкото бригадирско движение сред първите млади строители на Прохода на републиката - "Хаинбоаз".

Гимназиалните му години в Пазарджик не са свързани само с невероятното му стремително нравствено и интелектуално израстване, но и с първите му впечатляващи творчески изяви в областта на изобразителното изкуство. Неведнъж младият Божков показва изумяващото си художествено дарование по време на обичайните за онова време концертни рисувания в гимназията, в салона на читалище "Виделина" и на други обществени места в града. И това като че ли предопределя окончателно неговия житейски и професионален път. И неслучайно следващите му стъпки ще го отведат в аудиториите на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". Там неговият безспорен изобразителен талант намира наистина въздух и простор за развитие под топлото крило на изтъкнатите български художници - професорите Кирил Цонев, Илия Петров, Панаойт Панайотов. По-късно, като редовен аспирант в Московския университет (1958 -1961) има възможност да общува и работи с цяло съзвездие изключителни изкуствоведи и художници. В Катедрата по история и теория на изкуството защитава дисертация на тема: "Историческата и баталната живопис в България". 

Завръщайки се в родината, Атанас Божков се потапя в бързея на многообразното и динамично  всекидневие. Заема се усърдно с преподавателска и научноизследователска дейност. Известно време оглавява Националната художествена галерия в столицата, откъдето е изтеглен за първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура. Но тази суха и не особено привлекателна административна работа поглъща всецяло времето му и го лишава от възможности да се разгърне и задълбочи като творец. Затова приема с охота предложената му дипломатическа работа в Италия. В родината на Леонардо да Винчи, особено в Рим, отприщва за работа всичката си, завирявана с години, творческа енергия. Покрай постоянните си служебни ангажименти в посолството успява да осъществи и една непрестанна сериозна научноизследователска дейност. Къртовските му неудържими творчески усилия му позволяват да напише най-важните раздели от своите върхови произведения "Човекът и изкуството", "Български приноси в европейската цивилизация" и "Нови богове в Пантеона". Неговият изключително плодоносен престой в Италия обогати българската култура и с една чудесна монография, посветена на Борис Христов - един от най-забележителните представители на българската духовност в чужбина. 

Когато говорим за ранните творчески търсения на проф. Атанас Божков, трябва да отбележим, че първите му увлечения се зараждат още в гимназията. Но своя по-сериозен и изискан професионален израз те получават след придобитите знания и опит в столичната художествена академия. Именно през този период изпод перото му излизат монографиите му за Александър Мутафов (1954), Данаил Дечев (1955), Никола Танев (1956). Все по това време в ръцете на читателите попадат и книгите му "Художници-антифашисти" (1956), "Българска революционна графика" (1958), "Българска художествена академия" (1962), "Изобразителното изкуство - видове и жанрове" - (1963) и други заглавия.

Обект на неговите трайни интереси е несъмнено и българското, и балканското изкуство от Средновековието и от Възраждането през XVIII и XIX в. Завидна дързост големият ни изкуствовед проявява, изследвайки съдбата на българската пластическа култура през периода на турското робство. Професор Божков пръв преосмисли развитието на такъв род култура, създадена през този период, разкривайки нейната значимост с нови, съвременни гледища в историята на българския духовен генезис през тази далечна вече епоха. Изкуствоведът анализира задълбочено тези процеси в множество свои трудове - "Тревненската школа" (1967), "Българската историческа живопис" - 1972 г., "Художественото наследство на манастира "Зограф" - 1981 г., "Българската икона" - 1984 и др. Със своите изключителни стойности се откроява обаче особено монографията му за присъствието, същността, характера и мястото на българската икона в духовния възход на нашия народ. Това е първото задълбочено изследване на този вид наше изкуство и допринася неоценимо за неговото популяризиране в Европа и света. 

Общувайки непрестанно с възрожденско дръзновение и завидна компетентност на учен с миналото и настоящето на изобразителното изкуство, той ни остави забележителни творчески портрети на изтъкнати български художници, като Илия Петров, Веселин Стайков, Ненко Балкански и др. Тук му е мястото да отбележа, че една значителна част от творбите му се радват на заслужено признание и в чужбина в превод на руски, немски, френски, английски, италиански и други чужди езици. 

По принцип Атанас Божков си остана сроден с Пазарджик и родния ни край до края на живота си.  Неслучайно на 2 юни 1989 година беше удостоен с едно внушително тържество в ХГ "Ст. Доспевски" по повод 60-годишния му юбилей. Беше обявен тържествено и за почетен гражданин на Пазарджик. Не по-малко вълнуващо беше отбелязана и неговата 65-годишнина пак в художествената галерия. Същата беше съчетана на 24 март 1994 година и с подходяща изложба от негови творби. 

Трябва да припомним, че големият наш изкуствовед през последните години от живота си беше председател и на Съюза на народните читалища в България и положи неимоверни усилия за спасяването на тази уникална българска духовна институция от тоталната разруха на безразсъдната българска демокрация.

Разхождайки се из неговия житейски и творчески свят, ми се ще да се върна отново с няколко думи към капиталния му труд "Български приноси в европейската цивилизация", издаден от столичното издателство "Булвест-2000" през 1993 година. Книгата излезе едновременно и на английски език. Нейната поява раздвижи наистина духовете и повиши националното ни духовно самочувствие. "В тази книга - пише развълнуван в кн. 1-3 от 2009 година на сп. "Читалище" Боян Ангелов - проф. Божков е успял да вгради стотици паметници, свързани с българската културна история от различни аспекти на ритуалната практика и православна символика, многообразни сфери на изящните и приложните изкуства, на митологичните предания и книжовната дейност, съпоставими с положителните духовни натрупвания на европейската цивилизация от времето на Аспарух до 40-те години на миналия век. Като изкуствовед и културолог той знаеше, че това е най-сигурната легитимация на безсмъртния български национален ген."

Мисля, че мнозина са дълбоко убедени, че, макар и все още недостатъчно изследвано, крупното творческо дело на проф. Атанас Божков е цяла епоха в историята на българското изкуствоведение. Неговият неоценим творчески труд се радва на заслужено признание у нас и в чужбина. Едно по-задълбочено изследване на творчеството му ще помогне то да заеме своето подобаващо място в  генезиса на духовна България и Европа.