11-годишните знаят повече от гимназистите, но куцат в историята

Завършилите IV клас са показали високи резултати в усвояването на материала по четирите основни предмети, които изучават - български език и литература, математика, човекът и природата, мовекът и обществото. Това показва анализът на тестовете за външното оценяване след IV клас, който бе представен вчера в просветното министерство. Новината всъщност не е новина, понеже националните изпити за 11-годишните българчета, които се правят от 6 години насам, винаги са показвали, че в началните класове децата ни усвояват добре материала, след което от V клас нагоре настъпва срив и в международните изследвания PISA нашите 15-годишни ученици показват все по-слаби резултати.

Тази година завършилите IV клас са 62 179, от тях около 5000 не са се явили на оценяването, съобщи шефката на дирекция в МОМН Евгения костадинова. Верните отговори в тестовете по всичките 4 предмета са средно над 70 на сто. Най-висока е средната успеваемост в теста по човекът и природата - верните отговори са 80,20%. С цели 10 пункта надолу е средният резултат по математика - 70,9% верни отговори.
По всички предмети обаче се забелязва влошаване на резултатите спрямо началото на кампанията за външно оценяване през 2007 г., макар че има леко подобрение спрямо миналата година (с изключение на предмета човекът и обществото, където спадът в знанията продължава).
Няма драматични разлики в нивото на представяне на децата в отделните региони, отбелязват в МОМН. Най-добре с тестовете по четирите предмета се справят децата в Смолян, най-зле - в Сливен. Софиянчетата са на второ място по успех. Тази година са се подобрили резултатите в градове като Кърджали, Разград, Плевен и др. Интересно е, че в Пловдив сегашните четвъртокласници показват по-слаби знания от малките си съграждани през миналата година. Затова пък има подобрение в броя на верните отговори в Търговище, макар че градът продължава като цяло да е на предпоследно място в страната. Момичетата се справят по-добре от момчетата, но това е световна тенденция, отчитата експертите на МОМН.
Ако се спрем на конкретните предмети, в теста по български език и литература най-високи постижения децата имат в способността да разбират текста и фактите, свързани с изучавани автори и творби. Най-малко верни отговори обаче има при задачите, свързани с прилагането на правописни правила (членуването и двойното "н" в прилагателните). В правописа най-зле децата са усвоили как се изписват гласните в неударена сричка, показват резултатите от диктовката. Степенуването на прилагателните също затруднява децата. В математиката на учениците им върви смятането, обаче се затрудняват при геометричните задачи, които изискват логическо мислене. В човекът и природата куцат отговорите на задачи за разбиране на жизнени процеси и физични явления. Най-лошото, което се забелязва в тестовете за човекът и природата, е по-ниското ниво на знания в областта на историята и съдържанието по история, изучавано в предходни класове.
В просветното министерство за шести път отчитат резултати от външното оценяване след IV клас и винаги експертите (и министрите) там повтарят едно и също - че анализът от тази година "ще послужи за усъвършенстване на учебните програми и начина на преподаване там, където знанията на децата очевидно не достигат". Но вече шеста година не се вижда да се е усъвършенствало нещо в този смисъл. И сега отново в МОМН заявиха, че се повтарят грешки, допускани и в миналите години. Зам.-министър Милена Дамянова каза вчера, че сега по ОП "Развитие на човешките ресурси" се изготвят нови учебни програми и работните групи, в които повечето участници са учители, ще са готови до края на месец юни. Да добавим обаче, че от огромно значение е и квалификацията на учителите, за която парите от хазната са почти никакви, но пък по програмата за човешките ресурси на ЕС се отпускат средства за целта. Стига учителите да проявяват желание да се усъвършенстват. Защото например по история не е необходимо да се задръства главата на детето с десетки дати, това няма да го пристрасти към историята. Съвсем друго е учебната програма да предвижда осмисляне на дадени исторически периоди и събития, разкази за основните исторически фигури и връзката им със следващи епохи, включително с днешния ден.   
Доста неочаквано било за експертите, че децата бъркат и задачите, свързани с правилата на движението - например за това къде се движи пешеходецът, ако няма тротоар или банкет. 
 За следващата година в МОМН замислят някои малки промени в изпита след IV клас. Акцент в тестовете ще бъде поставен повече върху задачи, които изискват повече упражнения, за да повишат децата уменията си в различните области. Повече ще бъдат и задачите с отворени отговори. В теста по български език и литература ще има повече задачи, които изискват упражнения по правопис. Вероятно в тестовете ще бъдат използвани и повече задачи от типа на тези, които ползва международното изследване на знанията в началния курс - PIRLS, съобщи зам.-министър Милена Дамянова. Министър Сергей Игнатов пък възнамерява анализът за изпитите след IV клас, на които децата показват по-добри знания, да бъде използван за подобряване на програмите и в горния курс на училището, където пък спадът на знанията на българските гимназисти в голяма степен граничи вече с неграмотност.


Въпросът, затруднил най-много децата (БЕЛ)

На кой ред всички думи са написани вярно?
А) стенна, временна, особенна
Б) скъпоценна, писмена, неизменна
В) огнена, обикновенна, изкуствена