Законопроектът за розата е репресивен

През май, в разгара на розобера, стотици производители протестираха срещу ниските изкупни цени на продукцията им, които дори не покриват разходите им. Ниската цена на розовия цвят тази година бе оправдана с увеличеното производство и богатата реколта. За последните 2 години и насажденията с рози били нараснали с 22%. В същото време дестилериите имали розово масло, което не успели да продадат през миналата година. Това довело до понижаване на изкупните цени. По-късно производителите получиха подпомагане за покриване на част от разходите по отглеждането на рози, но какво от това?
Министърът на земеделието Румен Порожанов пък огласи, че има някои некоректни производители на розово масло, които работели с вносна суровина от Иран, Турция и Тунис. Смесвали тези продукти с българското розово масло и по този начин компрометират качеството и марката му. Къде обаче тук е държавата, къде е контролът?
Беше обещано от управляващите и изготвянето на Закон за маслодайната роза. Проектът вече е факт. В понеделник по инициатива на депутата от "БСП за България" Веска Начева в Карлово, заедно с представители на парламентарната комисия по земеделие - проф. Светла Бъчварова, Георги Стоилов, Румен Георгиев, Даниел Петков и Цветан Топчиев, имаше обсъждане на проблемите в сектора, както и на предложения от властта законопроект. По темата разговаряме с народния представител Веска Ненчева, която е дълбоко свързана с Карлово.

"Липсва грижа за малките розопроизводители"

- Госпожо Ненчева, какви са основните проблеми, които хората, занимаващи се с производство на рози и розово масло, споделиха с вас?
- Успяхме на тази среща да съберем както розопреработватели, така и розопроизводители. Когато говорим за розопроизводители, трябва много добре да си дадем сметка, че има големи, но и много малки производители. Общото впечатление е, че Законът за маслодайната роза е репресивен. Срещата беше именно, за да се обсъдят текстовете по него. Хората се обединиха около тезата за репресивния характер на закона. И то не само заради санкциите, които са цял раздел, но най-вече заради липсата на грижа за малките розопроизводители. Хубавото беше, че ние бяхме заедно в желанието си да съхраним и развиваме добива на розово масло,    което е начин на живот и поминък в района на Карлово. Чуха се, разбира се, и разнопосочни мнения, но на практика малките розопроизводители се видяха за първи път едни с други. Защото големите имат възможността да защитават позициите си и да развиват стопанствата си. Но при малките не е така. Те винаги остават безгласна буква. Дори на срещата през май в МЗХГ розопреработвателите имаха основно думата. Малките розопроизводители не успяват да защитят позициите си. Те обаче си дават сметка, че има необходимост да се обединят, да бъдат заедно, за да могат да отстояват позициите си. Не трябва да има разделителна линия между преработватели и розопроизводители - малки или големи, защото става въпрос да си защитим един специален български продукт, каквото е розовото масло. По отношение на този продукт всички ние трябва да бъдем в един отбор, да се обединим, за да можем да запазим този отрасъл и да го развиваме. При така стеклите се обстоятелства през тази година - с ниските изкупни цени, без гаранции от държавата, този поминък може да бъде смачкан както много други. Това е пряко свързано и с демографията в района. А много хора разчитат като допълнителен доход на розите. Срещата в Карлово бе естествено продължение на протестите на хората и на грижата да има Закон за розата, в който да бъдат регламентирани производството, изкупуването и преработката. Посланието на хората е не само държавата да има контрол, а грижа към тази специфична култура.
- Пет месеца след протестите проблемите ще бъдат ли решени с този законопроект?
- Единственото, което изпълниха от МЗХГ, е, че създадоха проектозакон. Текстовете в него обаче не помагат за решаването на всички проблеми. В тези текстове никой от производителите и преработвателите не припознава решаването на проблемите с розопроизводството. Включително и репресивните санкции, както ги определиха хората, защото това не помага. По-скоро би отказало хората да работят.
- Ако законът бъде приет в този вариант, в който е предложен, възможно ли е на практика проблемите в сектора да се задълбочат?
- Да, точно това е изводът от срещите. Има много неизчистени въпроси. Когато се пишат текстове на закони, нека това става от възможно по-широк кръг хора, които се занимават с тези проблеми - от най-малкия до най-големия. Чиновническото писане на закони не върши работа. Пуска се обществено обсъждане - дали се вземат предвид реакциите или не - не е ясно. Но се приема законът и той започва да действа. Само на базата на тежестта на мнението на хората от бранша може да се направи читав закон, а не да се обслужват нечии тесни интереси, вместо на цял един сектор. Затова събрахме различните мнения по законопроекта, които да бъдат оформени като предложения.
- Разбирам, че браншът не е попитан за закона. Как възнамерявате да реагирате?
- Това, което разбрахме, е, че ничие мнение не е поискано. А единственото спасение и на преработвателите, и на производителите е обединяването в общ интерес. Защото трябва да си дадем сметка, че ние не сме на две разделителни линии. Хората разбраха, че това не е поредната среща за бъбрене, а среща, в която е важно мнението на всеки, и насреща си имаха изключително подготвени по темата специалисти като проф. Светла Бъчварова и другите представители на земеделската комисия. По време на срещата излязоха няколко сериозни проблема, по които ще бъдат зададени парламентарни питания. Например по темата за митническата политика на държавата за вноса на масло. Имам предвид изнесените данни за компрометирането на българското розово масло чрез влагането на чужди съставки. Необходимо ни е технологично време и на базата на това, което получим като предложения от заетите в бранша, ще оформим нашите предложения и питания.
- По време на протестите беше изнесена информация за голям дял на сивия сектор.
- Там е разковничето и смисълът от държавата. Сив сектор не може да има при закон, който да регламентира тази дейност. Ще ви дам конкретен пример. Масово в селата от карловския край се произвежда разсад от всеки, който проявява трудолюбието си и това е прекрасно. Този разсад е неконтролиран, извън закона е. Но кой е този закон? Такъв няма досега. Тук има един много тънък момент - че трябва и да съхраним трудолюбието на младите семейства, на възрастните хора, които гледат много малко декари с рози. По наши разчети от 1,5 дка, които се обработват от младо семейство, реално хората със спечеленото могат само да купят тетрадките за училище на децата си. Това за тях е допълнителен доход, същевременно има обременяване с бумащина за регистрация. Това ли е сив сектор и сива икономика? А малките са в конфликт с по-големите производители, за които това е основен поминък. И в този му вид законът не помага. Важно е да има грижа за малките производители, които са основно млади семейства и с тази възможност допълват доходите си. Иначе и тези хора ще се отправят към Терминал 2. На срещата в Карлово събрахме двете страни - и малките, и големите. И те си говориха, макар и понякога с по-остри фрази.
- С думи прости, в законопроекта малкият производител е натикан в ъгъла.
- Липсва грижа за малките производители. Който е писал закона, няма представа какво на практика се случва с този човек. Няма виждане. Дали ще им се помогне да бъдат в някакво сдружение, дали ще се погрижат за тях. Ами ако този производител е баба на 70 години, как тази жена ще иска да бяга от законите на държавата, но няма и да тръгне да попълва каквито и да било удостоверения и документация, което не й е по силите. Тя иска просто да работи нивата си. А държавата не мисли за това. На фона на масовото обезлюдяване в сърцето на България хората имат възможност да развиват някаква дейност. Оправданието е със свободния пазар, но трябва да мислиш за собствените си граждани.
- Какво коментираха хората от сектора за качеството?
- Тенденцията да се компрометира качеството на българското розово масло е голяма, а това е емблемата на България. И тук е много важна намесата на държавата. Как можеш да изключиш силата си от сектор, който е толкова важен. Хората питаха: Защо по време на председателството у нас началници от ЕС бяха посрещани с разпръснат розов цвят и в същото време се оказва, че не можем да си защитим марката на България.