Задължението не ражда добродетели
/ брой: 222
По-рано беше опасно да кажеш, че вярваш в Бога. Сега изглежда става по-опасно да кажеш, че не вярваш в Бога. Вярата и добротата са съвместими състояния, но не се покриват напълно. Човекът може да бъде добър, без непременно да е свързан с някаква вяра.
Основната ми тревога e, че искането е за въвеждане на задължително вероучение в училище. Със задължение добродетел не се внедрява. Освен това в началото на ХХI век има толкова разнопосочни информации за предназначението и най-вече за фактологическата същност на християнството и на исляма, че е достатъчно едно дете да види филм по "Нешънъл джиографик", по "Дискавъри ченал", по "Хистъри ченал" или да прочете романа "Шифърът на Леонардо", за да изпита дълбоко разочарование, а може би дори омерзение от това, че са го заблуждавали. Затова намирам, че е крехка възрастта на тези деца, които трябва да разберат дълбоката същност на една религия. Те са много малки, те вярват в ангелите небесни в буквалния, а не в метафоричния смисъл. Това много скоро може да доведе до резерви и до отрицание, не до вяра. Задължението буди естествени възражения, особено днес. Сега децата летят с аероплани и не можеш да им кажеш, че св. Илия се разхожда по облаците и затова гърми и вали. Тази ранна възраст на децата ги води или към сляпо подчинение на всички тези условни, въображаеми случки, или обратно - към ирония, която в никакъв случай не трябва да бъде проявявана към църквата и към вярата изобщо. Във всеки случай децата, които ще се впечатлят от християнството, ще са в еднакво съотношение с онези, които ще го възненавидят по същия начин, по който с отегчение някога сме слушали лекции по научен комунизъм.
А когато родителите са атеисти? В крайна сметка да си атеист още не значи, че си злодей. По принцип вярват много простите или много интелигентните хора. Когато попитали писателя Амос Оз, който беше в България, вярвате ли в Бога, той отговорил: "Вярвам в нещо повече от това". Представите за добро и за зло се проповядват от религиите, но те могат да бъдат внедрени и вън от тях.
Има разлика между религия и вероучение дотолкова, доколкото религията присъства в много от гражданските дисциплини в училище. Когато преподаваш българска филология и българска история или европейска история, европейска философия и литература, неизбежно трябва да засегнеш явленията и понятията на религията. Аз не смятам, че "Моята молитва" на Христо Ботев е антихристиянска. Тя просто разграничава фарисейските измишльотини от истинската вяра.
Другият въпрос е свързан с районите в България, където има хора, изповядващи исляма. Ние се гневим от строителството на една джамия. А това бъдещо вътрешно строителство, което ще бъде създадено у децата, и още в началото прави разграничение - не етническо, не верско дори, а духовно? По същата логика децата на арменците в Пловдив биха поискали да слушат арменската версия за християнството. Потръгне ли със задължително насаждане, винаги ще има контрапродуктивни резултати. Задължението не ражда добродетели.
Иначе, разбира се, е хубаво да се вградят религиозни елементи в преподаването на граждански и хуманитарни учебни дисциплини. Но аз предполагам, че вече са готови учебниците по вероучение и като всеки друг учебникарски бизнес, и този ще процъфти. Ала не знам какво добро ще донесе. Нека си спомним, че според конституцията нашето образование е светско. А това означава, че другото - вероучение, е позволено, но не може да бъде задължително. Вероятно именно поради това църквата е отделена от държавата. Не случайно първият акт на толерантност, който е от 1689 г. - акт на английските монарси Мери и Уилям, се казва "Закон за толерантност". Той визира религията като свободно, но не задължително проповядваща се.
Нашето образование след Освобождението се е зародило като светско и въпреки, че в ранен период в него са присъствали християнски елементи, то е било подчертано гражданско. И подчертано държавно. Българското образование постига успехи, главно защото е държавно. Самата религия през Възраждането е използвана не толкова като вяра в Бога, колкото като граждански и национален протест срещу едно робство. Мнозина смятат Христос за революционер, защото има и такава фраза: "Не с мир, с меч съм дошъл между вас". Въобще всички религии учат на добро, а при приложението си произвеждат омраза. Няма религия, в чиято философия да има омраза, включително в исляма. Но при приложението си те произвеждат кръвопролития. Това не е само по време на религиозните войни през ХVI век. Това стана в Косово, то стана в Босна и пр.
Никой не подценява религията, която е причина за толкова вдъхновения в културата, изкуствата и науката. Но именно поради това трябва да се отнасяме към нея сериозно, а не като към бюрократично начинание.